Още от ранна детска възраст всеки един българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов “Аз съм българче”. Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: “българин да се наричам - първа радост е за мене”. Определено всеки от нас трябва да се гордее, че е българин. Защото България, макар и малка, е една велика страна. Има славно историческо минало и невероятна природа. И не само това! Но на нас българите ни липсва най-хубавото качество - Ценността. Никога не оценяваме това, което имаме. Едва когато го загубим, осъзнаваме какво сме притежавали. Така е и с нашата малка, но много красива България. Живеем в нея, но всичко сякаш е загубило стойността си. Не обръщаме внимание на красивите планини и морето, не се интересуваме от историята, от великото минало на нашите деди. Нищо не ни радва, нищо не ни интересува, с нищо не се гордеем. И сякаш и любимото ни стихотворение от ранното ни детство “Аз съм българче” е изгубило своята стойност. Защо ли? Може би, защото в ...