Apr 22, 2007, 2:51 AM

Обич 

  Essays
3377 0 5
1 мин reading
Обичам го... последните 4 години го обичам толкова много. Отдавна му подарих сърцето си и любовта си, готова съм да дам живота си за него, стига да го поиска... но той не иска...не иска нищо от мен... захвърли любовта ми... открадна мислите и копнежите ми... и ги захвърли като ненужни вещи. Толкова ли много искам? Исках да му дам безкрайната си, безгранична, безрезервна любов, не исках нищо в замяна. А той какво направи - изсмя ми се в лицето, каза, че никога не му е пукало, просто чувствата и милите ми думи са галели мъжкото му его и му е било добре! В този момент исках да крещя... да плача... мразех го... всичките ми мечти си отидоха с него, отиде си и желанието за живот.
    Много мъже се опитваха да ми "помогнат", да ме измъкнат от дупката, в която бях паднала, но как някой може да те измъкне отнякъде, откъдето не искаш да излизаш. Някои от тях ме обичаха истински, но не и аз тях... нараних ги... за което наистина много съжалявам!
    След време осъзнах истинската същност на нещата! Сега всяка малка фибра на тялото ми мечтае и копнее за него, за топлинта на тялото му, за изгарящите му целувките, и за така сладките лъжи, искам да ги чувам пак, искам да повярвам отново...
    Отдавна му простих всичко !

© Скрапи Ду All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и аз като теб съм на мнение, че трябва да прощаваш на този когото обичаш, колкото и да ти коства, защото в обичта няма достойнство и не бива да има. и понеже едва ли ще влезеш да видиш профила ми ще споделя с теб една мисъл, която е страшно подходяща за случая: ЧОВЕК ОБИЧА, ЗАТОВА ТЪРПИ.
  • Мерси на всички ,радвам се,че ви е харесало есето ми,въпреки,че идеята беше просто да излея душата си !
  • Радвам се,че накрая завърши с това,че си му простила В живота на всеки човек има и хубави и лоши моменти пожелавам ти хубавите да надделяват
  • Историята ти ми е позната,но любовта не винаги трябва да се показва с нейната истинска сила.Тя не е грешка,но понякога "...просто чувствата и милите ми думи са галели мъжкото му его и му е било добре...".Въпреки това човек трябва да продължи напред и да не се обръща назад,защото животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме в мисли за човек,който отдавна ни е изхвърлил от сърцето си. Браво за хубавото есе!
  • Скъпа, и аз съм в началото на една такава връзка... обичам толкова много това момче, а той дори и частичка не показва от чувствата си... а аз си мисля, че ги има,, ама има ли ги... знам ли...
    Благодаря ти много твоя разказ, ми помогна да се замисля на това колко много му показвам любовта си и не е ли грешка... Някой ще кажат как може обичта да бъде грешка, но за този който не я разбира, може да е най-голямата... за мен може и да не е, но за него може... защото не оценява нищо..
    Благодаря ти още веднъж..
Random works
: ??:??