Dec 29, 2007, 9:43 PM

Обичам само теб 

  Essays » Love
5947 0 6
1 min reading
Нежното докосване на две тела, сплетени едно в друго. Толкова близо, че клетките пулсират по кожата в ритъма на всяко докосване. Вдъхновение, довело до еротичната страст, която изпитвам всеки един момент, близо до теб.
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизлязла дума, изпод кървавочервените устни държеше загадъчност в себе си. Допирът на ръцете по кожата на дланта бяха само лек намек, на предстоящото удоволствие, запълнено с тайнственото мълчание на липовите листа. Светът беше стаил дъха си, за най-великия момент - първата целувка.
Колко се страхуваше малкото ми сърце. Беше събрало цялата мъка в себе си, но в този момент на щастие, примесено с неизвестност, забрави всичко. Подадох напред устните си, очаквайки да срещна студения северен вятър, като малката героиня на Ханс Кристиан Андерсен, а какво бе учудването ми, когато допира на устните ми усети твоя... толкова нежни и меки, като памучена наслада, като вкус оставащ по устните ми - спомен от де ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Random works
: ??:??