Обичам само теб
1 min reading
Нежното докосване на две тела, сплетени едно в друго. Толкова близо, че клетките пулсират по кожата в ритъма на всяко докосване. Вдъхновение, довело до еротичната страст, която изпитвам всеки един момент, близо до теб.
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизлязла дума, изпод кървавочервените устни държеше загадъчност в себе си. Допирът на ръцете по кожата на дланта бяха само лек намек, на предстоящото удоволствие, запълнено с тайнственото мълчание на липовите листа. Светът беше стаил дъха си, за най-великия момент - първата целувка.
Колко се страхуваше малкото ми сърце. Беше събрало цялата мъка в себе си, но в този момент на щастие, примесено с неизвестност, забрави всичко. Подадох напред устните си, очаквайки да срещна студения северен вятър, като малката героиня на Ханс Кристиан Андерсен, а какво бе учудването ми, когато допира на устните ми усети твоя... толкова нежни и меки, като памучена наслада, като вкус оставащ по устните ми - спомен от детството, когато за първи път усетих вкуса на захарен памук в цирка.
Сърцето ми се втурна в миг, да те припознае, като липсващата си частица от своята цялост. Почти докосна с устни твоите и се върна обратно на мястото си, осъзна, че веднъж излизайки на свобода, то би ме лишило от емоция. Чуваше някакъв нов и непознат ритъм, който излизаше дълбоко от него. Осъзна, че причината за това си ти и спря да се страхува.
Целувката остана в съзнанието ми, а сърцето отдавна подарих на теб. Онази половина, която остана след пагубния край, вече не е самотна. Незаменимото, ти замени с топлина.
Отдавна казах сбогом, на калинката отлитаща от моята ръка - донесла ми с полета си толкова студ и самота. Днес ти си в моята длан, като скъпоценно съкровище, за което съм готова да преобърна света.
Толкова е хубаво да те обичам, че когато те няма, любовта боли. И питам се ден след ден, дали е само сън, защото, ако е така, предпочитам цяла вечност да сънувам и в съня си да те имам, а реалността си днес да не желая.
Толкова е хубаво, когато обичам просто теб...
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизлязла дума, изпод кървавочервените устни държеше загадъчност в себе си. Допирът на ръцете по кожата на дланта бяха само лек намек, на предстоящото удоволствие, запълнено с тайнственото мълчание на липовите листа. Светът беше стаил дъха си, за най-великия момент - първата целувка.
Колко се страхуваше малкото ми сърце. Беше събрало цялата мъка в себе си, но в този момент на щастие, примесено с неизвестност, забрави всичко. Подадох напред устните си, очаквайки да срещна студения северен вятър, като малката героиня на Ханс Кристиан Андерсен, а какво бе учудването ми, когато допира на устните ми усети твоя... толкова нежни и меки, като памучена наслада, като вкус оставащ по устните ми - спомен от детството, когато за първи път усетих вкуса на захарен памук в цирка.
Сърцето ми се втурна в миг, да те припознае, като липсващата си частица от своята цялост. Почти докосна с устни твоите и се върна обратно на мястото си, осъзна, че веднъж излизайки на свобода, то би ме лишило от емоция. Чуваше някакъв нов и непознат ритъм, който излизаше дълбоко от него. Осъзна, че причината за това си ти и спря да се страхува.
Целувката остана в съзнанието ми, а сърцето отдавна подарих на теб. Онази половина, която остана след пагубния край, вече не е самотна. Незаменимото, ти замени с топлина.
Отдавна казах сбогом, на калинката отлитаща от моята ръка - донесла ми с полета си толкова студ и самота. Днес ти си в моята длан, като скъпоценно съкровище, за което съм готова да преобърна света.
Толкова е хубаво да те обичам, че когато те няма, любовта боли. И питам се ден след ден, дали е само сън, защото, ако е така, предпочитам цяла вечност да сънувам и в съня си да те имам, а реалността си днес да не желая.
Толкова е хубаво, когато обичам просто теб...
© Вяра Ангарева All rights reserved.
