Apr 26, 2005, 12:02 PM
Облечена с доброта
2 мин reading
Вече цяло денонощие стоят разпнати на двора, и проскърцват, вцепенени от студ и чистота.
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. Нищо, че е зима...
Преди да се свестят от добронамереното ми издевателство, студът от своя страна ги приласка в сковаващата си прегръдка и те успяха само да въздъхнат топло. Пленници на безмилостния Мраз сега стоят с вдигнати ръце, вкочанени и прималели - не смеят да помръднат, а и да искат вече не могат. След първите двайсетина минути, на арестантите вече сякаш им е все едно дали ще ги държат тук още два часа или две денонощия.
След двадесет и четири часа ги амнистирам. Прибирам ги на топло до огнището. Приласкавам ги, но те, милите, не могат да повярват, че отново са помилвани и глупаво стоят втрещени насреща ми.
На петнайсетата минута вече се поотпускат и съживяват - изпълват с благодарствено благоухание цялата стая. Моите дрехи пак оживяха-преминали през горнилото на страданието, те са все още живи, дишащи за мен и чрез мен, те отново ще ми служат с любов до гроб. Те са като вярно куче, което стопанинът е ритнал, а то подвива опашка и отново е готово да му служи безотказно.
Удивително е, че разумният човек - венецът на природата може да се учи на толкова много човешки добродетели като вярност, любов, себераздаване и безкористност не само от себеподобните /всъщност най-малко от тях/, но и от животните, дори, забележете, от неодушевените предмети. Не е ли впечатляващо, че даже и чрез бездушните неща около нас можем да намерим поука и стимул за духовно израстване! Още по-удивително е, че макар навсякъде да сме заобиколени от вселенска премъдрост - най-добрата житейска учителка, все още сме духовни пеленачета.
А с моите дрехи не е така. Те са ми верни въпреки суровите ми наказания. Ще въздъхнат, ще проскърцат веднъж-дваж и спомена за суровата ми любов ще се изпари в тънка, прозрачна и ухайна струйка пара - и пак ще са готови да ми служат. Сякаш разбират, че от тях зависи как ще ме посрещнат хората, а от това какво съм научила от тях, как ще ме изпратят. Те отново търпеливо и всеотдайно ме обичат и обличат с добротата си и ме правят по-топла. Не знаете колко съм навъсена, когато ми е студено! Те миришат на мен пречистена...Имат удивителната способност да пазят спомена за моето присъствие дълго и дори ако изчезна безследно - ще покажат вярната следа , за да ме открият. Те носят моят дъх. Аз пък нося животворящия дъх на моя Господар и ако се случи да се изгубя в дебрите на живота, ще мога да се себеоткрия наново чрез всеприсъствието Му в мен.
Аз съм благодарна на моите дрехи и ще ги наказвам още, защото ги обичам.
Така е, през горнилото на страданието се пречистваме и извисяваме.
Всички на дъската! - за гладене!
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. Нищо, че е зима...
Преди да се свестят от добронамереното ми издевателство, студът от своя страна ги приласка в сковаващата си прегръдка и те успяха само да въздъхнат топло. Пленници на безмилостния Мраз сега стоят с вдигнати ръце, вкочанени и прималели - не смеят да помръднат, а и да искат вече не могат. След първите двайсетина минути, на арестантите вече сякаш им е все едно дали ще ги държат тук още два часа или две денонощия.
След двадесет и четири часа ги амнистирам. Прибирам ги на топло до огнището. Приласкавам ги, но те, милите, не могат да повярват, че отново са помилвани и глупаво стоят втрещени насреща ми.
На петнайсетата минута вече се поотпускат и съживяват - изпълват с благодарствено благоухание цялата стая. Моите дрехи пак оживяха-преминали през горнилото на страданието, те са все още живи, дишащи за мен и чрез мен, те отново ще ми служат с любов до гроб. Те са като вярно куче, което стопанинът е ритнал, а то подвива опашка и отново е готово да му служи безотказно.
Удивително е, че разумният човек - венецът на природата може да се учи на толкова много човешки добродетели като вярност, любов, себераздаване и безкористност не само от себеподобните /всъщност най-малко от тях/, но и от животните, дори, забележете, от неодушевените предмети. Не е ли впечатляващо, че даже и чрез бездушните неща около нас можем да намерим поука и стимул за духовно израстване! Още по-удивително е, че макар навсякъде да сме заобиколени от вселенска премъдрост - най-добрата житейска учителка, все още сме духовни пеленачета.
А с моите дрехи не е така. Те са ми верни въпреки суровите ми наказания. Ще въздъхнат, ще проскърцат веднъж-дваж и спомена за суровата ми любов ще се изпари в тънка, прозрачна и ухайна струйка пара - и пак ще са готови да ми служат. Сякаш разбират, че от тях зависи как ще ме посрещнат хората, а от това какво съм научила от тях, как ще ме изпратят. Те отново търпеливо и всеотдайно ме обичат и обличат с добротата си и ме правят по-топла. Не знаете колко съм навъсена, когато ми е студено! Те миришат на мен пречистена...Имат удивителната способност да пазят спомена за моето присъствие дълго и дори ако изчезна безследно - ще покажат вярната следа , за да ме открият. Те носят моят дъх. Аз пък нося животворящия дъх на моя Господар и ако се случи да се изгубя в дебрите на живота, ще мога да се себеоткрия наново чрез всеприсъствието Му в мен.
Аз съм благодарна на моите дрехи и ще ги наказвам още, защото ги обичам.
Така е, през горнилото на страданието се пречистваме и извисяваме.
Всички на дъската! - за гладене!
© Росица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Уникално! Поздравления! наистина си постигнала ефект - има елемент на изненада, достатъчно силно е, за да те накара да се замислиш. Браво
-
Страхотно!Досега не бях чела нещо подобно.Много ми допадна-разсъждаваш наистина задълбочено.Може би си била самотна,за да откриеш живот в дрехите си!
-
Страхотно е! Направо тръпки ме побиха в един момент.... 6 от мен!
-
Чудесно е! Четох го няколко път и ... пак е чудесно. Играеш си с думите доста добре, направо професионално. Преди време ми беше писала да погледна есето ти, а все нямах време. Днес го направих и съжалих, че не съм го сторила по-рано. Много ми хареса. Поздрави... Много си талантлива!
-
Не знам кой ти е сложил 2, но аз напук на него поставям отличен! Много ми харесва! Има нещо силно в олицетворението! Не, по-точно в одухотворяването!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
