На крачка сме от Рождество Христово и Нова година. Това е един от най-хубавите периоди през годината, защото е изпълнен с очакване и надежда за по-добро бъдеще, с усещане за празничност и приповдигнат дух. Време е за Бъдни вечер, когато приготвяме хляба на живота безквасен, неподправен, истински, без лустрото на света и оценяваме честно и откровено какво сме постигнали. През тези дни можем да погледнем на живота си по нов начин. Когато украсяваме коледната елха, можем да видим аналогия между нея и живота си и да си отговорим сами на следните въпроси: Вместо Витлеемската звезда на върха, имаме ли мисия, която да осиява живота ни с лъчите си? Вместо разноцветните гирлянди, избрали ли сме пътищата към върха? Разпознаваме ли в елховите играчки малките, но ценни победи по пътя си? Виждаме ли в пламъчетата на свещичките своите надежди и очаквания?

Какво означава да очакваш?
Тъй като приближава един от най-светлите празници – Рождество Христово – ще си позволя да ви дам пример с него. Когато Адам и Ева съгрешават, Бог обещава, че потомък на жената ще смаже главата на змията. За първи път се споменава планът за изкуплението. Близо две хиляди години по-късно Бог започва да говори на хората чрез пророците за идващия Спасител, за това, че Той ще ги избави от греха, болестите и мизерията, като заеме тяхното място на кръста. Още две хиляди години  Бог неуморно подготвя човечеството да очаква Месията. След това избира семейството му – Йосиф и Мария. И какво става после? Бог слиза на земята с гръм и трясък и избива грешниците ли? Не! Ражда се бебе! Бебенце, което плаче, пишка, дриска и пуска лиги, когато му растат зъбките! Бог изхвърля ли мръсната вода заедно с бебето? Не! Изпраща поддръжници – ангели, овчари, мъдреци, Божии хора. Те подкрепят родителите да не се отказват от малкото начало на Големия план! И Спасителят извършва Своето дело! Две хиляди години след Него, ние продължаваме да празнуваме онзи ден на малкото начало – раждането на Исус. Какво направи Бог – подготви атмосфера, изпълнена с очакване и вяра. Ние научени ли сме да очакваме, да планираме и да обмисляме внимателно живота си?

За съжаление нас ни деформира централизираната планова икономика. Отгоре ни спускаха петилетни планове, годишни планове и т.н. Някой друг решаваше вместо нас. И това ни превърна в пасивни изпълнители, ограби ни от инициативността и жаждата да мечтаем и да гледаме далеч напред в бъдещето – но не към „сияйното бъдеще”, а към нашето лично такова. Днес не обичаме да мислим дългосрочно. Мислим за утре, харчим каквото имаме днес, търсим кредити, искаме всичко тук и сега. И - ако може – да е по-голямо веднага. Презираме развитието стъпка по стъпка, не обръщаме внимание на малките начала с голям потенциал. Бъркаме дълго търпението с пасивност и апатия. Но то означава планиране, подготовка, изграждане на подкрепяща среда, изискване за вярност, твърдост и устояване. То е живот в активно очакване. Какво значи това? То е всичко това, което отговорите на следващите въпроси ще ни дадат.

Как очаква булката деня на сватбата? Как очаква абитуриентът деня на абитуриентския бал? Как очакват родителите раждането на бебето? Как очаква детето идването на Дядо Коледа? Как очаква земята разпукването на зората и началото на деня? Как очаква природата раждането на новия живот през пролетта? Разбирате ли за каква енергия, за какъв силен копнеж, за каква вяра и надежда става въпрос? Когато очакваш нещо, ти се приготвяш за него, говориш за него, правиш му място, извършваш промени, броиш дните от календара, събуждаш се с ентусиазъм и вълнение.

Ние привличаме това, за което мислим непрекъснато. Тогава, на какво даваме място в мислите си? Каква е нашата визия? Какъв е нашият план? Даваме ли най-доброто от себе си? Усъвършенстваме ли се? Протягаме ли се към по-високия стандарт? Разширяваме ли хоризонтите си? Имаме ли търпение да извървим пътя си стъпка по стъпка с положително очакване?
Ако имаме положителни очаквания и дисциплина да работим всеки ден за тяхното осъществяване, ще бъдем пример за децата си и за всички около нас. Ще предаваме тази енергия по наследство на потомството след нас, защото в кръвта ни ще се появят нови гени, носещи ново качество – решимост за успех. Ще повлияем на поколенията. Така с течение на времето ще се превърнем в нация, синоним на качество и висок стандарт. Тук е мястото за онзи анекдот за английската ливада: „Какво й трябва на една ливада, за да стане английска? Нищо особено: косене и поливане, косене и поливане ... и така триста години!” Когато всеки един от нас има високи изисквания и очаквания за себе си и за своето семейство, това ще повлияе и на цялото общество.

Сега светът очаква да излезе от икономическата криза. Това положително очакване се усеща вече и у нас. Но знаете ли, че в икономиката съществуват тъй наречените мултипликатори? За да се усети ефектът на това положително очакване в реалния живот, трябва да мине време и той ще продължи действието си дълго, след като обстоятелствата са се променили.

Затова трябва да се научим да живеем активно. Не да реагираме на обстоятелствата, а да ги създаваме и насочваме в желаната от нас посока. Трябва да се научим да управляваме времето си. А това може да стане само, ако започнем да планираме дните си. Това ще бъде признак за зрялост, за самопознаване и увереност. Сега, когато идват празниците, не се отдавайте само на ядене и пиене. Ако не сте го направили до сега, решете каква е мисията на вашия живот и по кой път ще тръгнете за да я постигнете. Никога не е късно! Удовлетворението си заслужава!

По това време всички медии – и електронни, и печатни – започват своите серии от обзорни предавания, интервюта и статии, в които обобщават и анализират случилото се през годината, правят равносметки и прогнози. Нека отделим време и ние. Да останем за малко насаме със себе си. Каква е нашата равносметка? Какви са нашите прогнози? Какво очакваме?

Нека през тази Нова година изразът „Нова година – нов късмет” не бъде само клише за нас, а плод на позитивното ни очакване! Да си го пожелаем!