Ода за невежеството и неумението

                                                                                 На Х.Л.

     Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.

  Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се надуя като тиква на есен в плодна градина.

  Или пък мога да излъскам до блясък гладкия си мозък и така да заслепявам другите с усещането за безупречност.

  Седях, прехвърлях във ума си плоските, невежи мисли, слушах глухия тътен на паркиращата отпред кола и реших - ще светя!

  Изтърках се и се полирах добре и застанах на тезгяха на живота. Гладка.  Лъскава. Сребристо-свежа. Светла. Без усилие улавям всички погледи. Без усилие ги карам да мижат. И с удоволствие да ме поглеждат пак притихнали, със половин око, вперено в светлината ми.

  Седях, блестях на рафта. И празнувах. Аз - гладката, безмислена богиня на блясъка. Научила се единствено да улавям слънцето и да го изпращам във очите ви.

  Блестях. До привечер. Тогава всичко стана меко и прилично. Една сръчна бабка от продавача ме поиска. Прибра ме в плетена от нея чанта и ме занесе вкъщи.

  За да опържи яйца на очи на внуците си...