stasi95 (Странната Птица)
2 5
Apr 14, 2011, 3:44 PM

Опелото на българската литература 

  Essays » Citizen
5.0 / 1
1867 1 3
2 min reading
Днес, в градската библиотека, беше организирана среща с двама писатели, които представяха книгите си. Когато отидох, аз заварих там по-малко от десет човека. Това не е необичайно, никой никога не ходи на тези сбирки. Защо ли? Нека проследим един средностатистически разговор между две тийнейджърки.
"Zdrasti, muce."
"Zdrastи ma patko"
" Kvo si praika6?"
" Abe, 4eta eityka edna kniga"
"Oвca q q zareji i aide s meni na kafe"
До тази точка книгата вече е захвърлена настрани и въпросното момиче, към което се обърнахме с "муцка", е отишло на кафе. Познат сценарий, нали? Все една и съща. Българската литература се е застояла като блатисто езеро, позеленяла, неизползваема и отхвърлена. А тези, които сядат да консумират красотата на словото, се оказват затрупани от посредствени, чисто и просто глупави писания, пренатъпкани с грозни псувни, гротескови образи и комично-трагични образи. И когато напълнят главите си с тази реч, тийновете остават доволни от себе си - "Ти знаеш ли, че вчера аз свърших ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Странната Птица All rights reserved.

Random works
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) "Острови в душата"
    "Острови в душата"
  • Bon (Бинназ) Hey there, stranger!
    Hey there, stranger! Can we talk? Can you spare me a moment of you precious time ? Or do I have to b...
  • killwithme (Христо Гаврилов) For Her
    I didn't know who she was. I didn't know where she came from, nor where she was going, but at the mo...
  • Bon (Бинназ) Letting go..
    Letting go of something is hard. Letting go of somebody is even harder. You feel as if you are dying...

More works »