Опитах се да бъда такава, каквато не съм. Да бъда момичето, на което не му пука. Тази, която иска да те забрави. Опитах да те залича с други, не успях. Никой не можа да изкорени любовта ми към теб... Любов може би силно казано. Но така го наричам аз! Безусловни чувства, непокътнати от времето. Безсънни нощи, прекарани в мисли за миналото и надежди за бъдещето. Сълзи. Много сълзи. Не те търся, не те виждам, не намирам смисъл да го правя. Ти си толкова далече... И въпреки това аз тихо и тайно страдам за теб. Ти едва ли подозираш за всичко това. Липсваш ми. Питам се, понякога мислиш ли за мен? Дали ти липсвам? Не мисля... Останаха толкова много въпроси без отговори, които надали някой ден ще науча. Вина имам аз, че не допуснах да ме опознаеш, каквато съм всъщност. Знам, че за теб съм минало, искам и ти да си за мен... Но не си. Искам да си моето бъдеще, да се променя за теб, да бъда каквато пожелаеш. В замяна само на едно единствено нещо - твоята любов! Сълзите ми се стичат дори и в този ...