Още си тук

Търсих в очите ти слънце, за да прегърна лъчите му. Надявах се, че молитвата ми е способна да разбие преградите на сърцето ти, за да престанеш да бъдеш винаги един и същ. Исках те друг. Мечтаех смехът ти да не горчи в сълзите ми, а да ме сгрява в обърканите ми мигове. Но сякаш не чуваш, не желаеш да разбираш, не можеш да чувстваш. Стоиш зад стени от предразсъдъци и чакаш да кажа нещо. И мълчиш, решил да ме изтезаваш, защото това ти харесва. Тъмен е погледът ти. Времето е спряло и ти си неподвижен, студен и безразличен. Устните ти не могат да целуват. Пак не изричат нищо. Ти си единствен за мен. И за миг сякаш си друг. Но не може да не е поредната преструвка. Не си всесилен. Не откривам пламък в усмивката ти. Тайнствен си, загубил чувства, забравил за себе си и любовта. Бягаш от мен и аз бягам от теб... Разпилях цветята, които носех в прегръдките си за теб. Ще мълча и ще се скрия. Ще разбия властта ти и ще те изоставя в плача на твоята гордост. Защото нали си могъщ, истински, неповторим... А аз само те опознавам и опитвам да открия реалното ти лице, за да го целуна. За да повярвам, че още обичам този, който обичах преди. Че не загубих мъжът към когото протягах ръце в знак на обич. Нещо все още трепка в моето сърце.
  Тук си, все още си тук...