Остави ме, остави ме, да те забравя
Гледам снимката ти и искам да заплача, но не мога, вече не мога да плача, не и със сълзи. Но душата ме боли с тази болка, която бавно, малко по малко, те убива, кара те да се чувстваш зле, изпива желанието ти за живот, но те държи жив за да знаеш, че никога няма да имаш това, което най-силно желаеш.
Чувства - какво е това, обич - има ли я? Остана само болката, отчаянието и празните блянове. С теб мога да съм само в мечтите, или в сънищата ми, но в реалността. "Ние" не съществува.
Поглеждам се в огледалото, но не виждам себе си. Срещу мен стои и ме гледа едно момиче с празни очи. Това не съм аз. Отронва се една сълза и в стремглавия си полет надолу се губи, губи, губи. Така, сякаш изчезнах и аз за теб, за един миг. Ти никога няма да ме погледнеш с онези очи, с онзи поглед и онази, твоята усмивка. Никога повече няма да ме наричаш с нежни имена, които ме дразнеха, няма да се закачаш с мен. Никога няма да е като преди.
Ти ще си щастлив с друга, тъй като аз никога не те направих истински щастлив. Ти ще обичаш друга, защото мен никога не успя да обикнеш, ти ще желаеш друга, защото мен никога не пожела...
Аз ще нося фалшивата усмивка. Под маската от грим ще крия чувствата си, с погледа си ще отбягвам другите погледи, с ръцете си мога да прегръщам хиляди други, устните ми могат да са впити в чужди. Тялото ми може да заспива до друг, но сърцето и душата ми винаги ще принадлежат на теб.
Ти никога няма да ме познаваш така, както другите, никога няма да гледаш на мен с техните очи, никога няма да ме целуваш с тяхната страст и никога няма да разбереш, че не съществува човек, който те желае повече от мен.
О, нека ме боли, заслужила съм си го, нека страдам, но ще страдат и те, тези, които искат да са с мен, защото никога няма да бъда "тяхното момиче", защото си оставам твоя.
Никога няма да заплача, защото не мога да плача, никога няма да обичам, защото не мога да обичам.
Аз винаги ще мога да разбирам мъжете, с които съм. Да ги дарявам с нежност и вярност, но никога любов, никога вече.
Не искам да съм щастлива, а искам никога вече да не ме боли. Не искам някой да ме обича, а просто да е до мен и да ме пази. Не искам да ми дава празни обещания, а просто да стой на мястото си. Не искам скъпи коли, не искам мъж с пари, а някой до когото, като се събудя да ме погледне с онзи поглед, с твоя поглед и в очите му да видя бъдещето ни. Искам за него да бъда човека, без когото да не може да живее. Искам просто някой да ми каже, че ще те забравя най-накрая и никога, никога повече няма да те искам, никога повече няма да споменавам името ти, никога повече няма да ме боли когато се сетя за теб... Искам да останеш в миналото и никога да не се връщаш отново. Не искам да бъдеш призрака, който желая, а никога да не те бях срещала. Разби сърцето ми, а то остана завинаги твое. Плени очите ми,о магьоса ги да те търсят в чуждите очи. Плени мислите ми, отне съня ми, но поне остави живота ми и спри да влизаш в него като неканен гост.
Остави ме, остави ме да те забравя, направи го за мен, ако поне малко си ме обичал.
© Вили Мотовили All rights reserved.
