ЕСЕ

“От човека зависи бъдещето на човека”

Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задължения към бъдещето, какво сме длъжни да направим за нашите наследници?

Човекът в своето развитие е допринесъл много за покачването на стандарта на живот, открил е кожата за облекло, топлата вода, електричеството, построил е мегаполиси, напредък в медицината, а и въобще е открил медицината, но има едно голямо но и то се състои в това, че човекът е измислил и войната, а с войната е открил оръжия, които нанасят неописуема вреда на обграждащия го свят.

За съществуването ни в настоящето са необходими ресурси т.е ние постепенно изчерпваме природните ни ресурси, за да оцеляваме, но дали ги използваме правилно и дали ги използваме, за да оцеляваме найстина. Днес автомобило-строенето е един от ключовите фактори за удобството на човешкия живот. Чрез автомобилите ние се придвижваме на неопределени разстояния за по-кратко време и по удобно пътуване. Да, наистина удобно, но за всички автомобили, които се движат в момента е нужен ресурс, а този ресурс е бензин, нафта и газ. За добива на бензин, нафта и газ са необходими човешка ръка, въглища, други ресурси и машини, вредата, която оказва само добивът на бензин, нафта и газ върху природата, е огромно, а изгарянето им в автомобилите е тройно по голямо.

Да видим как работи земята, всяка пролет тя се раззеленява т.е земята може да поеме повече въглероден диоксид, а всяка зима дърветата пускат свойте листа и СО2 се насъбира... на следващата година има повече автомобили и по-малко зелени площи, защото човечеството е изсякло големи площи гори за строителство и на пролетта земята вдишваС02 и изпуска по-малко О2 тоест получаваме формула за глобално замърсяване. Глобалното замърсяване влияе върху топлите и студените въздушни течения, от които се влияе климатът на земята, от който се влияе стандарта на човешкия живот. Това е точният пример за това какво прави човекът за своето бъдеще.

Моралните ни задължения към нашите наследници се състоят в това да им осигурим среда за пълноценен живот, стандарт за пълноценен живот и въобще условия за живот. За да осигурим тези условия, първо ние трябва да се научим да живеем правилно, а както еказала сляпоглухата Хелън Келър

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."

Жалко е, че уроците на живота се прекалено много, но все пак трябва да извлечем най-важното, за да запазим себе си като вид.

Съществува и следния проблем, както споменах и по-горе, човекът се бори за стандарта на живот, но и в същото време в стремежа си да допринесе за благото на паството, човекът несъзнателно или съзнателно руши своя свят. Може би за момент е добре да останем на по-ниско еволюционно ниво, но да запазим нашия дом по-дълго, отколкото да го съсипем за броени десетилетия. Уроците на живота са сложни, но "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.

Затова, докато не се случи някой катаклизъм, човекът няма да разбере, че именно от него, именно в сегашно време зависи бъдещето на самия него.

Всички ние мислим напред във времето, тоест един ден всичко ще бъде по-хубаво, по-цветно, по-заможно, по-възможно, но тук ще дам един пример за място, който ще перифразирам с бъдеще и настояще а примерът е

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Когато твоето бъдеще, за което мечтаеш

или към което се стремиш, стане 'настояще',

ти просто ще откриеш друго'бъдеще',

което пак ще изглежда по-добро от твоето 'настояще'.

И накрая за финал завършвам с 'Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...