И не мога спомените да изтрия, и непосилна съм чувствата да залича и вятъра, пищящ в ушите, и думите крещящи "Остани!"... Страха ми - орисия страшна, в погледа мъгла се рей, душата ми за топлoта бленува и радушно да се смей... Усмивката е сякаш толкова далече, като жадуван, недокосван блян. По пътя безцелно крача като пътник без дом и от себе си съм толкова далече и все пак във себе си изгубена... Своя кръст по хълма на Голгота влача и с камъни и пепел недоброжелатели замерят ме... да се изправя сред прахта желая, да прегърна съдбата си, да приютя спомените си и отново в себе си да се завърна. От утре започвам, от утре започвам с вяра в сърцето да живея, от утре започвам с усмивка изгрева да посрещам и в душата себе си да търся и местенце за тебе да намеря! И дори на върха да съм разпната, и дори с кал сърцето да е изпръскано, и дори сама в ума си пак към тебе и към доброто ще вървя!!!