От всичко, което имам, кое считам за свое?
Да притежаваш нещо, нещо толкова незначително, че би могло да се счупи, а ти да го изхвърлиш, да го заменяш отново и отново. Подобни преходни огледала на собствената ми слабост към вечния вроден егоизъм, правещ живота ми малко по-приятен, отколкото всъщност заслужавам, не биха могли да се вместят под гръмкото име „мои”.
С риск да изцапам с калните си обувки кристалния под в съзнанието на Оскар Уайлд, бих искала да се противопоставя на твърдението му, че младостта и красотата са единствените неща, заради които си струва да живееш. И така, реших да се вкопча в нещо не толкова драматично, каквато е една залязваща младост, а покрай нея и красота.
Единственото, което считам за свое, е правото ми на живот, но не заради младост или красота, а заради самия него. Него, който мога да скрия в старата ракла, чиито нафталинови спомени изникват от време на време в съзнанието ми или да го разгърна пред нечии твърде настоятелни очи, поискали да го направят по ...