Jun 13, 2007, 10:44 AM

Отивай си

  Essays
1.8K 0 0

Не ми изпращай цветя, ти ме погубваш с това, не ми давай напразна надежда, тя само подвежда. Не се обръщай назад, към мен не поглеждай, не искам твоя поглед да ме пронизва. Върви напред, гледай си пътя, не ще те потърся отново, не ме карай да го сторя. Просто си вече загубено минало, разкъсана нишка и болка в сърцето. И знаеш, че повече няма да дам да ме докоснеш и устни до моите не ще прилепиш. Има пред теб колко много надежда, и шанс, и всичко очаква те там. Напред в хоризонта се вгледай, виж как ново слънце изгрява за тебе, а залеза, който оставил си зад себе си с моето име, ти приеми го. И нека запазим само хубавите спомени от тази наша първа любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...