О Б Я С Н Е Н И Е

ШАРЖъ  ;)

( публикува се с благословията на автора Пенко)

Настоящото е следствие на хвърлена ръкавица, която хванах още във въздуха. Коментирайки едно от есетата ми, откровеният гражданин Пенко изрази следното предизвикателство:

Обяснение - автор Пенко
(пародия)

КАК?

Яхнал своя кон Пегас,
стиснал във ръката праз,
надянал стар противогаз
(мирише ми на автогаз)...

КЪДЕ? НА КАКЪВ ФОН?

Пътят в нивите се вие,
тъмната гора го крие.
Пепеперудка от росата пие.
Мама морковче ми мие.

КАКВО ПРАВИ?

В този тъй вълшебен час,
мисля си за тебе аз!

КАКВО СМЯТА ЗА СЪЩНОСТ?

Имам фирма "Аз и сие"...

СРЕЩУ КАКВО ЩЕ Я СПОДЕЛИ?

Кога ли ще се любим ние?...

....

В духа на пародията и с разрешение на автора и дълбоко уважение към епохалния му труд, граничещ с шедевралност, се подлагам на нелекото изпитание да изиграя ролята на „тъс,  дет многу знай"))

И така, първо префасонирваме текста, за да го натаманим в логиката на мислите. По този начин текстът придобива стройност и последователно отговаря на въпросите : КАК, КЪДЕ ( на какъв фон), КАКВО ПРАВИ, КАКВО СМЯТА ЗА СЪЩНОСТ, СРЕЩУ КАКВО Я РАЗМЕНЯ?

НО! - нищо не е това, което е! Както се казваше в един световен филм - Совите не са сови!

Макар привидно лирическият герой да показва романтичност, яхнал Пегаса си и обвит в ухаещия на праз и газ облак, очевидно е, че вълшебството на ранния час е такова само с възможността му да въздейства върху Нея чрез правото си на собственика (на фирма). А коя е Тя? - това даже не е важно. А може би тя е просто фантазия...

Но като си припомним, че на този собственик му мирише на автогаз, разбираме, че едва ли е кой знае какъв мачо. Съвсем сигурно е, че именно неговата кола мирише - едва ли има други коли по пътя в нивите, или в тъмната гора. Можем даже да предположим, че и фаровете му не работят, тъй като тъмната гора като нищо му скрива пътя! Да не говорим, че даже фирмата не е на негово име! Ех... А всъщност, е на зазоряване - пеперудката пие от росата, а майка му мие морковче за закуска.

Започвам да се питам, на каква възраст е героят? Дали стиховете не описват  фантазията на тресящ се от хормонални ветрове пубер, в чието съзнание още звучи „Бели пеперудки, къде отлетяхте?", а майка му завива сутрин в салфетка витаминчета?))

При това положение, само наивник може да не разбере, че въпросът в края не изразява възможност, като предпоставка, а е просто отчайващо риторичен! - НИКОГА няма да се любим (((( ... И даже не е ясно за кого се отнася това „НИЕ" - за него и нея, или за него и СИЕ - също такива рошльовци, случайно взели ключовете от колата на дядо му.

Образът на автора е ярък, на майка му също. Тя е най-важната жена за него, много вероятно е все още да го къпе, миейки „морковчето". Възможно е от нея да е чул за Пегас, защото тя уважава гръцката митология. Фигурата на бащата също е силна - прибран човек, донесъл от казармата противогаз.

И така, като посъобразявам още малко, отсичам:

Имаме случай с герой - момченце на 6 години, което през лятото е при дядо си на село, яхнало е пръчка, наложило е стария противогаз на баща си, захвърлен на тавана; детето се завира между високите за него царевици (гора), и загубва понякога пътя; под въздействието на пръчката между краката, си припомня откъси от шоуто „Биг Брадър" и пикантни коментари на по-големите пред телевизора.

НО!!! Най-истинското и най-вълшебното, всъщност, е шарената жива пеперудка, която пие от росата в лъчите на слънцето! Боже, каква чистота на детото! И колко много смрад - във въздуха и в душата му е наслоена за краткия му живот!

ПАЗЕТЕ ВЪЗДУХА НА ДЕТЕТО!!! - ТОВА Е ПОСЛАНИЕТО НА СТИХОТВОРЕНИЕТО!!!

               И така, Пенко, не знам „дъл много знам", ама на първо четене излиза, че това си искал да кажеш... Второ четене - след три месеца!...

      Останалото е опасение да не те разконспирират за... ти си знаеш за какво...;)