Стоя срещу теб и се чудя... защо така ме гледаш? Защо в очите ти блестят сълзи? И сама намирам отговора... Тъжен си, защото си разбрал кой си всъщност. Ти си човекът, който вече не обичам. Защото се промених... Минах през много изпитания, победих много трудности. Промених живота си. Някои промени бяха за добро, други - не. Всичко това ме направи невероятно силна и... невероятно студена. Вече на никого не мога да вярвам, не мога да почувствам ничия съдба... не мога да усетя твоето страдание.
А каква бях преди... като пеперуда. Сърцето ми бе отворено за всеки. Някои влизаха, оставяха мимолетен отпечатък и си отиваха. Някои ми оставяха рисунки по стените. Трети, преди да си отидат, ме нараняваха жестоко. Заради тях се промених... ти нямаш вина. Ти ми нарисува най-красивите рисунки, но някой ми ги взе. Пеперудата отлетя... завинаги.
Какво си за мен сега? Ти си... просто човек. Имаш своите качества и недостатъци. Но зад тях виждам нещо друго... голямо, красиво като отминалата любов към теб. Протягам ръка да я достигна, но за миг тя изчезва. И отново виждам теб... просто човек.
Не страдай... знаеш, че ледът се топи някой ден. Някога ще срещна такъв като мен и това ще е моето наказание...