Измислени приятели, фалшиви любови, предателства, ножове в гърба, дни, месеци, години, изпълнени с тъга и огорчение. И един ден, поглеждайки се в огледалото, осъзнаваме, че вече не сме деца, че сме били наранявани толкова много пъти и детското в нас е безвъзвратно загубено.
Наскърбени, обидени, с уронена гордост, ние сме просто хора, забравили да вярваме в доброто и изпълнени с желание да причиним болка, поне наполовина силна на нашата, да видим сълзите и страданието в погледа на тези, които не са се интересували от нашите сълзи и са разбивали сърцата ни многократно, и да се опиваме от отчаяните им стонове и молби за прошка. Мечтаем за момента, в който ще можем да се наслаждаваме на нещастието им, за момента, в който целият им живот ще се разпада пред очите ни, а ние ще сме единствените, способни да помогнем, но.. уви..не само, че няма да окажем помощ, а дори ние ще сложим последното парченце от пъзела на разрухата и унищожението ще бъде изцяло завършено. Това ще бъде мигът на нашето п ...