Отново за Теб

     Добро утро, усмихна ми се слънцето. Същото слънце, което гали и теб с утринните си лъчи всяка сутрин. Завиждам му искрено, защото аз бих искала да имам този момент... да видя как отваряш очи... да те докосна нежно, да ти се усмихна и да отвърнеш на тази усмивка. Да се сгуша в теб и ти да ме прегърнеш силно и да се почувствам защитена.

  Колко пъти исках да изкрещя пред всички колко те обичам наистина. Бях готова да спра дъжда, за да ти докажа, че те обичам. Любовта ми е във всяко парченце живот. Не мога да те забравя, защото ти си във всичко красиво на този свят. Не мога да ти кажа колко често мисля за теб, тъй като ти си цялото ми съзнание. Не мога да ти кажа какво е тъга, защото е твърде слаба, за да опише болкота ми от това, че не си до мен. Не мога да ти кажа колко те обичам - няма толкова силна дума, равна на чувствата ми .

    Мога да ти докажа, че съществува любов - истинска, чиста и безпределна. Мога да ти докажа с всяко туптене на съцето ми, че то пренадлежи само на теб и на никой друг. Мога да заключа вятъра, когато ти е студено, да спра дъжда, когато поискаш. Мога да подредя дните ти, оцветявайки ги в розово, защото ти си моята светлина.

    Но сега теб те няма... остави ме сама да посрещам изгревите. Да чувствам липсата ти по-силна от всякога... самотна да търся пътя, вярната посока към светлината. Но нея я няма... само празнотата, останала по тоя път ме придружава. Боли, страшно много боли... да си близо до някой и едновременно той да е толкова далеч от теб. Да го докосваш само в съня си, а на утринта отново да си сам, единия ден си близо до него, а на следващия всичко се преобръща... Няма те... но аз те търся... лутам се в тъмния тунел на ежедневието си и търся моята спасителна светлина...

    И все пак мечтая пак да сме заедно... убивайки времето, течащо, все едно нищо не се е случило... И то ни обгръща с безразличието си, както всички други.

     Онова, що е изгубено, никога не ще се върне при нас. Сърцето не ще зарасне. Остава ни само да се примирим с миналото и да намерим сили да продължим напред... колкото и да е трудно.