Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облачета, несъбрани в смислена идея.
Като дете с часове наблюдавах влакови композиции, водени от тежки парни локомотиви. Димът от тях се издигаше над полето и известно време запазваше формата си от гъсти кълбета, разширяващи се към небето. Но най-сетне, в един безпричинен миг, се смиваше в пространството и от него оставаха хаотично разхвърляни димни парцалчета. Сега, като се напрегна да припомня и наредя във верига изживяното, виждам колко общо има то с този дим. Всичко е било логично, последователно, но реално погледнато от него са останали няколко безсмислени, отчетливи и болезнени картини, като зрителни пейзажи, заседнали в съзнанието. Този отчетлив и оскъден хаос, макар и да звучи абсурдно, с ...