Парадоксите на Лойд
Самуел Лойд - най-бележитият автор на главоблъсканици, винаги е карал любителите на шахматната композиция да изтръпват от възхищение пред свръхпарадоксалните му замисли. В задачата с начална позиция:
Бели: Цх4, Те1, Кг2, Ог3, пешки: а7, б7 ;
Черни: Цх1, Оа8, Ог1
и с условие: мат в 3 хода,
той надминава дори себе си. Белите стартират решението с производство на кон, без да се страхуват от евентуално наличие на конска чума:
1.баК!!
Тайната на това слабо производство ще се разкрие един ход по-късно. Производствата: 1.баД или 1.баО запатоват черния цар, докато ходът 1.баТ е напълно безсмислен. И при друг първи ход на белите условието на задачата е неизпълнимо.
Отговорът на черните е принуден:
1...Ц:г2,
но следва неочакваното:
2.Кб6!
Едва тук замисълът на белите разкрива дълбочината си. Ето защо беше произведен точно кон, а не друга фигура! Движението на коня по буква Г му позволява самоотвержено да прикрие с тялото си /като Матросов/ пешката а7 от "амбразурата" на чернополия офицер, разположен на г1. Сега на произволен втори ход на черните
/например 2...Цф3/
тази пешка бива произведена /в дама или офицер/ с кинжалното:
3. а8Д мат или 3.а8О мат /по избор/.
Този дуал на финала би могъл да разочарова прекомерните естети, жадуващи единствено 3.а8О мат. Да си призная честно - и аз бих предпочел матът да се осъществи само чрез слабо производство на офицер. Горещо препоръчвам на онези от вас, които имат непреодолимо влечение към шахматната композиция да реализират подобна задача. Така биха спечелили поне моето възхищение и биха оправдали докрай написването на това мини есе.
Желая им успех в творческото търсене!
© Младен Мисана All rights reserved.
