І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Но защо! Не мълчи! Да? Не?... Не са нужни думи. Жената разбира по-добре от думите!
ІV Глътка въздух, поредни опити към нищото... А там... Алкохол – много. Цигари – също. Морфин – ето това ми трябва!
V Желаех да те попитам... Другата, обичаш ли я до полуда?! Но как да задавам въпроси, ако бурята руши истината?
VІ Пребродих всичко. Дори излишното.
VІІ Време е.
VІІІ Агонията руши част от Душата ми... Мълчиш. Сякаш не знаеш... Е, да замълчим тогава... Ала стига! Не мога повече – стоп Горя, .... горя! Ах, тазислабост! Спри! Не си отивай! Помогни ми да се изправя отново! Да повдигна глава към хоризонта, който е толкова син! Да положа косите върху твоите силни рамене. Да нарисувам картина с моите ме ...