Писмо до Лъки
Ах, мила ми приятелко! Жено моя! Писмото ти ме хвърли в нов, дълбок трепет на откровение, а това ме кара да размишлявам, което пък е сигурен показател за ново отлагане на така жадуваната от нас среща. От толкова време сме съпрузи, а все не можем да влезем в правата си. Защо е така?
Най-напред причина бяха цветята, а ето че възникнаха и нови неблагополучия. Вероятно сме уплътнили непредпазливо глобалното информационно поле, както би констатирал енерготерапевтът Лазарев и сега сме подложени на разрушителна вълна, която помита цялото информационно пространство?! Но нека да карам по ред. Вълнувам се и моля да бъда извинен!
Да ти обясня за цветята! Все не можех да се спра от какъв вид да бъде първият ми букет за теб. Това вълнение е така характерно за мен, че то бе забелязано от един мой приятел - Бос, който съвсем предвидливо ме предупреди, че така бизнесът ми може и да замре... Какъв ти бизнес, когато любовта ми е поставена на такова жестоко изпитание!? Срамежливите теметужки бяха очарователни, но се уплаших дали ще бъде проява на добър вкус от моя страна... толкова малки и нежни. Какво ли ще си помислиш?! Ами ако ме оцениш за тройка, например? И избрах гладиоли. Ах, мила приятелко! Такива стройни и напористи, направо еротични, но дали пък нямаше да бъде проява на прекален натурализъм и не дай боже, да го изтълкуваш като максимализъм или грандомания под влияние на преследващата ме нова критична вълна, която сега е заета с установяване на психическото ми състояние, за да обоснове чрез него основния въпрос на съвременната литература. Ама много деликатни сте това простосмъртните поети... И тогава попитах една съседка и тя бързо и категорично отсече: "Рози!" Олекна ми. Но ето, вече трети ден цветята тихо стенат пред мен и разпъват преживяването ми на кръст. И те, горките, научили по някакъв начин, че катастрофално си влошавам успеха, а това ще намали шансовете на цветарската промишленост пред Европейския пазар. А то какво станало? Българската интелигенция открила нови възможности в откровението на махленските хули при цъфтенето на рафинирания цинизъм - едно много рядко цвете за света, но виреещо много добре из нашите земи.
И в такъв момент на размисъл ти, мила ми приятелко, ми задаваш отговорните въпроси: "Имаме ли Държава? Защо закачаш интелигенцията?" С тези си въпроси, мила ми приятелко, ти за пореден път поставяш преживяването ми на изпитание, но ми даваш и шанс окончателно да спечеля тишината ти, т.е. да я приватизирам като ми я отдадеш доброволно - точно така, както българите се отказаха от собствеността, в името на новата аристокрация, която с трепет очаква излизането на поредната ми книга "В диалог с човечеството".
Но нека без излишни усуквания да ти призная, мила ми приятелко, че Държавата, това съм аз, а теб, в качеството ти на моя съпруга, те назначавам да бъдеш обединената българска интелигенция, която все по-добре осъзнава задачата си да управлява Държавата, но не от позицията на особения интерес на аристокрацията, а от позицията на общия интерес, в който се включват и хората с протегнати за милостиня ръце.
Но сега и аз, в качеството си на Държава, започвам да осъзнавам, мила ми приятелко, защо не искаш да ме виждаш и започвам да вземам бързи мерки за решаване на този елементарен въпрос, какъвто е социалният минимум. Но има един друг проблем, който занимава интелигентните хора и им пречи да си влязат в ролята. Това е въпросът над въпросите. Най-после той беше формулиран правилно така - кой е основният въпрос на новата съвременна литература? Откакто се стигна до конвенция, че аз - Мойсей, в ролята ми на нова литература, съм луд, нещата се поуспокоиха, но ето ти нова беля, която разделя българската, а и световната общестквеност на два лагера - едните твърдят, че литературата е обхваната от тиха лудост, а другите - че абсурдът й е в напреднала фаза и спешно трябва да се лекува. В тази ситуация и аз трябва да взема решение. Но и тук възникват множество въпроси около правилния избор на алтернативата. Ето защо, мила ми приятелко, горещо те моля да ме извиниш за поредното ми закъснение...Разбира се, какво е едно отиващо си човечество пред теб, но именно защото и ти си в него, въпросът е така важен. Сигурен съм, че ще ме разбереш!
Твой любящ съпруг - Мойсей!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз втора принцеса няма да мога да го играя, но за едно добро място на придворна дама мога да помисля...
-
Хей, Фантагеро! Не заблуждавай публиката! Та ти си първата Принцеса в царството на простосмъртните, което все още е малко, но ще се разрастне...
Поздрав от мен и от Лъки! -
Здравейте приятели!
Гледам тук едни отворени писма..,чета и ми става тъжно!
Мисля си:Ето Лъки пак се уреди!С любим,с Дворец,че и с бау-бау на всичкото отгоре!А пък аз...аз...Лъки,подай ми кърпичката,ако обичаш!
...Дали няма да се намери и за мен някое местенце край този Дворец?
Я конюшня,я навесче...пък дано скоро се появи и моят принц,яхнал някое краставо магаре?А? -
Благодаря ти, Лъки!Каква добра душа си?!Зная за какво ме предупреждаваш и ще взема мерки!
Твой Мо! -
Не съм много съгласна, но след като обещаваш,сърце не ми дава да ти откажа.Обаче...никакво пускане вътре в Двореца и никакви кърлежи!
-
Лъки, мила...Не го пъди, моля те! Ще го научим на много неща, а аз ще му чета и стихове....Малко е старо, но нищо...Възрастните Бау-бау са благодарни, когато се полагат грижи за тях...
Аз ще го водя на разходки...Обещавам!
Твой Мо! -
Здравей скъпи!
С Роси си поговорихме на четири очи!Обеща повече да не се меси в нашите разговори,но при едно условие..../довечера,ще ти кажа какво е/.
А каишката за това "бау-бау" по добре си я прибери!Да го водя на каишка след мен?Не,благодаря!Нали го виждам какви нечистотии ръси след себе си.На него му е нужна клетка,или нещо като колибка,но май никой не иска да се занимава с това...
Сега пък взе,че ми дожаля за него... -
Здравей, мила Лъки!
Каква е тази Роси, която се опитва да се намесва в кореспонденцията ни? А и някакво си Бау-бау, което не познава значението на думите и млати изреченията, както му падне. Изпращам ти каишка за него, а с тази Роси те оставям сама да се справиш.
Твой Мо! -
Здравей, скъпи ми мислителю!
Обръщам се така към теб, защото ти нито за миг не спираш да мислиш, да разсъждаваш, да анализираш и оценяваш.Но нека първо ти се извиня за закъснялото писмо, защото въпреки предимствата на Интернет пред някогашните пощенски писма,в се пак и той си има своите недостатъци, особено,ако някой не си върши работата както трябва.
Връщайки се сега към твоето писмо искам да ти кажа, че го четох и препрочитах няколко пъти, но все, още ми убягват някои неща.Как кои?
Ами, виж сега....Писмото е от Мойсей до Лъки ,нали?
Да,обаче има нещо,което ме обърква.
Говориш за някаква неосъществена среща между двамата,но това не е истина.Мо и Лъки са заедно вече толкова време...
Запознаха е в бара,станаха огнени приятели,влюбиха се,танцуваха еротични танци,ожениха се и какво ли не още.Затова сега едно подозрение започва да ми човърка мозъка,че може би, писмото не е за Лъки,а за Роси.
Ако наистина е така нека те успокоя и да ти кажа,че тези двамата нямат съпружески права-това първо.
И второ:Веднага отхвърли идеята за цветята,защото Роси мрази да и поднасят цветя,подаръци и тем подобни!
Поглеждам писмото ти и виждам,че съм стигнала до един важен въпрос в който разискваш,че ти си Държавата.Какво друго ми остава,освен да ти честитя,но веднага следва да отхвърля моето назначение,като обединена българска интелигенция,поради простата причина,че такова нещо като интелигенция вече няма.Мо,приятелю,примири се с тази мисъл и я приеми.Днес има мафия,наркомани,педофили,клошари,но не и интелигенция-вече не.Но кой знае?Щом Фениксът е възкръстнал от пепелта,защо да не може интелигенцията да се роди отново...Ама и аз като теб много се размислих..,а предпочитам ти да го правиш вместо мен?
Обаче сега си мисля друго:Мо приватизира тишината ми...да не вземе да приватизира и мислите ми?Ама тази приватизация не се ли отнасяше за Лъки?
Я по-добре да спирам,че още повече се обърках!
Твоя обичаща те съпруга Лъки /и приятелка Роси/!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
