Писмо до Лъки

Ах, мила ми приятелко! Жено моя! Писмото ти ме хвърли в нов, дълбок трепет на откровение, а това ме кара да размишлявам, което пък е сигурен показател за ново отлагане на така жадуваната от нас среща. От толкова време сме съпрузи, а все не можем да влезем в правата си. Защо е така?

Най-напред причина бяха цветята, а ето че възникнаха и нови неблагополучия. Вероятно сме уплътнили непредпазливо глобалното информационно поле, както би констатирал енерготерапевтът Лазарев и сега сме подложени на разрушителна вълна, която помита цялото информационно пространство?! Но нека да карам по ред. Вълнувам се и моля да бъда извинен!

Да ти обясня за цветята! Все не можех да се спра от какъв вид да бъде първият ми букет за теб. Това вълнение е така характерно за мен, че то бе забелязано от един мой приятел - Бос, който съвсем предвидливо ме предупреди, че така бизнесът ми може и да замре... Какъв ти бизнес, когато любовта ми е поставена на такова жестоко изпитание!? Срамежливите теметужки бяха очарователни, но се уплаших дали ще бъде проява на добър вкус от моя страна... толкова малки и нежни. Какво ли ще си помислиш?! Ами ако ме оцениш за тройка, например? И избрах гладиоли. Ах, мила приятелко! Такива стройни и напористи, направо еротични, но дали пък нямаше да бъде проява на прекален натурализъм и не дай боже, да го изтълкуваш като максимализъм или грандомания под влияние на преследващата ме нова критична вълна, която сега е заета с установяване на психическото ми състояние, за да обоснове чрез него основния въпрос на съвременната литература. Ама много деликатни сте това простосмъртните поети... И тогава попитах една съседка и тя бързо и категорично отсече: "Рози!" Олекна ми. Но ето, вече трети ден цветята тихо стенат пред мен и разпъват преживяването ми на кръст. И те, горките, научили по някакъв начин, че катастрофално си влошавам успеха, а това ще намали шансовете на цветарската промишленост пред Европейския пазар. А то какво станало? Българската интелигенция открила нови възможности в откровението на махленските хули при цъфтенето на рафинирания цинизъм - едно много рядко цвете за света, но виреещо много добре из нашите земи.

И в такъв момент на размисъл ти, мила ми приятелко, ми задаваш отговорните въпроси: "Имаме ли Държава? Защо закачаш интелигенцията?" С тези си въпроси, мила ми приятелко, ти за пореден път поставяш преживяването ми на изпитание, но ми даваш и шанс окончателно да спечеля тишината ти, т.е. да я приватизирам като ми я отдадеш доброволно - точно така, както българите се отказаха от собствеността, в името на новата аристокрация, която с трепет очаква излизането на поредната ми книга "В диалог с човечеството".

Но нека без излишни усуквания да ти призная, мила ми приятелко, че Държавата, това съм аз, а теб, в качеството ти на моя съпруга, те назначавам да бъдеш обединената българска интелигенция, която все по-добре осъзнава задачата си да управлява Държавата, но не от позицията на особения интерес на аристокрацията, а от позицията на общия интерес, в който се включват и хората с протегнати за милостиня ръце.

Но сега и аз, в качеството си на Държава, започвам да осъзнавам, мила ми приятелко, защо не искаш да ме виждаш и започвам да вземам бързи мерки за решаване на този елементарен въпрос, какъвто е социалният минимум. Но има един друг проблем, който занимава интелигентните хора и им пречи да си влязат в ролята. Това е въпросът над въпросите. Най-после той беше формулиран правилно така - кой е основният въпрос на новата съвременна литература? Откакто се стигна до конвенция, че аз - Мойсей, в ролята ми на нова литература, съм луд, нещата се поуспокоиха, но ето ти нова беля, която разделя българската, а и световната общестквеност на два лагера - едните твърдят, че литературата е обхваната от тиха лудост, а другите - че абсурдът й е в напреднала фаза и спешно трябва да се лекува. В тази ситуация и аз трябва да взема решение. Но и тук възникват множество въпроси около правилния избор на алтернативата. Ето защо, мила ми приятелко, горещо те моля да ме извиниш за поредното ми закъснение...Разбира се, какво е едно отиващо си човечество пред теб, но именно защото и ти си в него, въпросът е така важен. Сигурен съм, че ще ме разбереш!

Твой любящ съпруг - Мойсей!