Писмо от сърце
Здравей,
Аз отново искам да говоря. Знам, че ти казах, знам, че предупредих. Защо пак плачеш с притихнал хълцукащ стих? Отново ли зима захвана или огън колената ожули? Отново ли есен в очите липата попари? Златна си, не плачи, златна си...
Попитай всеки пътник, всяка Луна, всеки мъдрец, всеки благ мъж или всяка силна жена. Ръце не са те правили, затова от ръце те боли... Твърде тихо е. Не отговори.
Аз и не мога да чуя от шума. Тук постоянно вяра наливам и постоянно пожари гася. Отново искам да говоря, ала, знам ли, може би е суета. Ти си там и всичко виждаш, помоли се и за мен пред Господа. Просто и на мен ми се плаче, тихичко като шум от липа...
Благодаря!
От Сърце
© Боряна All rights reserved.
