Забелязали ли сте, че колкото са по-плоски покривите в една държава, толкова е по-плоска и душевността на хората, които я населяват? Разходете се по нашите китни селца и паланки и разгледайте схлупените стари селски къщици с техните ниски, едвам надигнали се червени покривчета и после ги сравнете с къщите в Северозападна Европа. Тези стръмни, остри покриви, засилили се сякаш да пробият небето... Ще бъдете поразени от контраста в психиката на хората, живеещи на двете места. Едното е правено, за да спаси жалкия, измъчен обитател от студа и капризите на времето, другото е направено, за да изрази сила, величие и мощ. Да покаже същността на обитателя като свободен, независим индивид, който се е осъзнал като гражданин на своя град, поел е задълженията и отговорностите, произтичащи от това. Сравнете това с нашенеца, гордо изхвърлящ битовите си отпадъци през прозореца, за да покаже по ТОЗИ начин колко е свободен и независим.
    О, бедний, ми, бедний Македонски... Защо се роди в държавата на плоските покриви?