„По-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата”
„По-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата"
Земята е Едемът, който Бог дари на всички твари. Някои лазеха, други летяха. Светът бе царство на хармонията, докато не се яви човекът. Дяволът завидя на Божествения талант да създаде от нищото живот. Тогава се превъплъти в змия, която изкуси наивната жена. И в този миг хармонията започна метаморфозата към хаос. Човекът вече има разум, който получи в битката между Доброто и Злото. Човекът може да мисли, да мечтае и да създава. Материализираните творения на неговото въображение променят космоса в хаос и преоткриват Божието дело. Те го превръщат в господар на другите, но в роб на себе си. Така е и до днес. Хората се давят не във водите на океана, където са безсилни пред природата, а в своя свят - на сушата, заради недостатъците на душата.
„Светът е тълпа от хора, които бягат от себе си." Те всички съществуват, но рядко някой истински живее. Борба за надмощие в работата, състезание по печалба на материалното, измерване на всичко в пари. Но всъщност загуба на щастие. Човекът се превръща в мислеща машина и разумът, дело на Дявола, измества чувствата, плод на сърцето.
В живота думи като „мир", „любов" са демоде. Навлизат други, нови, по-актуални - „агресия", „насилие", „убийства". Защо? Та нали имаше всичко, от което се нуждае - храна, вода, подслон, светлината и топлината на природата и на душата? Но има един недостатък - човекът владееше животните, но не можеше да управлява хората. А в своята борба за хегемония над другите, изгуби контрола върху самия себе си. Алчен за власт, продължава да продава ценностите на духовното, купувайки преходни удоволствия. Алкохол, цигари и дрога заместват чистия ендорфин на любовта и създават нова трудност за човека - не да се бори за щастието, а да спаси опропастения живот. И в своето пропадане завлича хората, чиято обич не му е достигала или не е оценявал. Близките, които е заменил за малко плътска наслада. Някой ще ме опровергае; може би няма семейство? Тогава други са грешниците - тези, които са изоставили невинно същество, само срещу плесниците на живота.
В новинарските емисии всеки ден съобщават за убийства, изнасилвания, катастрофи. Но най-голямата престъпление е изтръгването но човешкото от душата, умъртвяването и още в детството. Тогава, когато се раждат най-големите мечти, тогава, когато се създават човеци.
Раят, който човек унищожава, прилича все повече на ад. Но както и в кутията на Пандора, на дъното е надеждата. Една малка светулка, но достатъчно силна, за да победи мрака и да възроди Доброто. Това малко пламъче гори във всеки човек. Това малко пламъче е най-силно, не у възрастните, а в душите на децата. Там то може да разпали истински пожар на добротата и с детската усмивка и искрицата в очите им да възкръсне наяве. Защото детските души са чисти. Защото детското лице е слънце, което озарява всичко с искреност и топлина. Защото децата са истинският детектор на лъжата и най-добре отсяват човешкото, дори и когато почти го няма.
На хората е отредена сушата. Там те свободно могат да живеят в мир, да се обичат и да ценят живота заедно. Лошото е, че всеки е взел малка част, направил я е свой остров и опитва да го превърне в царство на архипелага. И хората се давят в пустинния пясък на съсипаната от тях райска земя. Но ако малките островчета се обединят отново, с воля за съзидание и много любов могат да изградят наново своя малък Едем. Нека започнат тогава!!!© Мануела Петлешкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ви благодаря!!! Целувам ви и двете
Съвсем се бях отчаяла от тоя Астарот -
На мен ми хареса много. Истинско е и някак вярно.
-
Извинявам се за грешките при членуването, допуснати в бързината! Благодаря за насърчителния коментар А, този път май използвах правилния член!?
-
Преди всичко, като ползваш думи като "ЕдеН" е хубаво да знаеш как ТРЯБВА да се пишат те. Защото всъщност името на рая в ивритския текст СЗ е Gan EdeN (от gan - градина, eden - наслада, или точно определено географско място на изток от Израел, нейде до Тигър и Ефрат)за справки - англ. наименование си се придържа към Eden, а не грешното Едем.
На второ място райската градина в своето изконно наименование не може да се членува, не може "ЕдеНът", защото смисълът на членуването в бълг. език е, че то носи идея за степен на познатост на говорещото лице. Още повече, че си го и използвала като предикат, нещо което струва ми се не е много основано. Пхахахахахах, две изречения, и двете тотално сбъркани и будещи смях.
"Човекът се превръща в мислеща машина и разумът, дело на Дявола, измества чувствата, плод на сърцето." Пхахахахаххах, напротив, точно обратното е - това, което иде от сърцето, от плътта е от Дявола, това, което иде от разума - от Бога. Явно си спала в часовете по философия, когато сте говорили за доказателствата на Декарт за съществуването на бога.
"В животът" пфффф, каква неграмотност?! Никой ли не те е учил, че така не се пише....Пхахахахахахаххахахахаа Впрочем, целият този бозав, низковенерически благоухаещ на безцветие имперфект, който ползваш е съвсем не-на-мястото-си. Всъщност, като цяло се забелязва, че си почудващо непохватна с употребата на времената.
"Рая" ауууу...още една кастрирана и лишена от члена си дума. хъх, на матура за тези два члена направо щяха да драснат една черта през целия лист и да не се занимават с тебе. Че научи се да си служиш с члена както трябва де? Пхахахахахаххахаха
(пояснявам-в случая рай може спокойно да се членува, защото не носи толкова наситен и точно определен смисъл като ЕдеН)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
