„По-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата"
Земята е Едемът, който Бог дари на всички твари. Някои лазеха, други летяха. Светът бе царство на хармонията, докато не се яви човекът. Дяволът завидя на Божествения талант да създаде от нищото живот. Тогава се превъплъти в змия, която изкуси наивната жена. И в този миг хармонията започна метаморфозата към хаос. Човекът вече има разум, който получи в битката между Доброто и Злото. Човекът може да мисли, да мечтае и да създава. Материализираните творения на неговото въображение променят космоса в хаос и преоткриват Божието дело. Те го превръщат в господар на другите, но в роб на себе си. Така е и до днес. Хората се давят не във водите на океана, където са безсилни пред природата, а в своя свят - на сушата, заради недостатъците на душата.
„Светът е тълпа от хора, които бягат от себе си." Те всички съществуват, но рядко някой истински живее. Борба за надмощие в работата, състезание по печалба на материалното, измерване на ...