Из "Неизползвани мъдрости"

Всъщност ние трябва да сме устроени да вървим напред. Не "трябва", а е задължително, защото иначе идва прекалено много онова, което трябва да понесем. А не си струва, и защото животът е кратък и защото… имаме неща в настоящето, които така или иначе се налага да преодолеем.

Гледането напред си е успех. И ще ти кажа защо. От една страна ровенето из нашето минало е добре, защото се поучаваме от грешките и не си позволяваме да ги допускаме пак. Все пак обаче, докато това минало е било настояще, пак сме си правили изводи и сега един лек поглед е достатъчен. Не е нужно взиране и дълбоки мисли... дори е нездравословно. А гледането там с цел да намираме утеха, наслада и ако щеш щастие, си е просто едно голямо прецакване, което вече неколкократно съм акцентирала.

Що се отнася до гледането в миналото на другите, пък било то и когато те имат общо настояще и бъдеще с нас, е два пъти по-нерационално. Първо, защото от неговите поуки, да бъдем честни, бихме имали много по-малко полза, отколкото болка то може да ни причини… така че не си заслужава. Забравете и своето минало и това на другите, направете го като носите в чантичка в ума си само някакви изводи, които обаче… не помните откъде знаете.

Дори и да успеете да изровите нещо, което не сте знаели… какво… то е минало, не може да се поправи, може само да боли, много да боли и хубаво и лошо да е… може само да боли…

Важното е днес, когато ни има, когато това, което се случва, е в ръцете ни, когато това, което усещаме, ни води, когато всичко има значение. Днес е последица от вчера, неминуема и неразривна, значи в днес има много от утре и повече от вчера, затова не е нужно да сме там или не. Нужно е само да се отпуснем, да се огледаме и да се пуснем по течението…