Из "Неизползвани мъдрости"
Всъщност ние трябва да сме устроени да вървим напред. Не "трябва", а е задължително, защото иначе идва прекалено много онова, което трябва да понесем. А не си струва, и защото животът е кратък и защото… имаме неща в настоящето, които така или иначе се налага да преодолеем.
Гледането напред си е успех. И ще ти кажа защо. От една страна ровенето из нашето минало е добре, защото се поучаваме от грешките и не си позволяваме да ги допускаме пак. Все пак обаче, докато това минало е било настояще, пак сме си правили изводи и сега един лек поглед е достатъчен. Не е нужно взиране и дълбоки мисли... дори е нездравословно. А гледането там с цел да намираме утеха, наслада и ако щеш щастие, си е просто едно голямо прецакване, което вече неколкократно съм акцентирала.
Що се отнася до гледането в миналото на другите, пък било то и когато те имат общо настояще и бъдеще с нас, е два пъти по-нерационално. Първо, защото от неговите поуки, да бъдем честни, бихме имали много по-м ...