Понякога мълча. Гледам встрани, не те целувам, не ти обръщам внимание. Не се сърди, моля те. Такава съм си. На моменти мислите ми спират и чувствам, че съм сама, няма никой. Тогава се изолирам от всичко, не забелязвам какво става около мен. Не знам защо го правя.
Просто имам нужда от тези мои си моменти на отнесен поглед и мълчание. Не знам дали разбираш... Ти винаги си готов за разговор, а аз невинаги знам какво да ти кажа. Не защото не си ми интересен или не се интересувам вече от теб. Не. Дори когато говориш и изглежда все едно не те слушам, аз попивам всичко, всяка дума. И когато друг път започваш да разказваш същата история, ти казвам : "Да, вече си ми го казвал.". Ти се усмихваш и отвръщаш : "А, така ли?".
Много си ми скъп и не искам в никакъв случай да те загубя. Обичам те и ще се постарая да не се чувстваш, сякаш няма вече какво да си кажем. Има много неща, но ми трябва време да се отпусна и да ти споделя света си. Почакай! Чувствам се много добре с теб, сигурна и спокойна.
Мол ...