nik4oy (Никол Николова)
1 6
Aug 15, 2008, 10:04 AM

Почивай в мир! 

  Essays » Personal
5030 0 7
1 мин reading

Беше 11 Юни! Телефонът ми звънна. Баща ми: "Никол, бъди силна, дръж се... това, което ще ти кажа... аз... дядо ти днес почина". "НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!!" Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност! Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне. Столчето му си седи там в ъгъла, дрехите... все още миришат на парфюма му, картите седят на масичката, а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоето любимо момиче... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята... Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!...

© Никол Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам за дядо ти! Моята баба почина преди година и ми е много гадно, че ходех да я виждам веднъж на 3 месеца (въпреки че виждам блока й от терасата ми!). Но така се научих да ценя повече любимите си хора и времето, прекарано с тях. И пак не го ценя достатъчно... Сигурна съм, че ще го оценя един ден - един ден, в който ще съжалявам, ще бъде късно!
  • Бъди силна и щастлива че си имала такъв стойностен човек до себе си.Аз дори не познавам своя дядо,защото е починал преди 37 години.Даже майка ми не си го спомня защото е била на 6 години.А баба ми почина преди 9 месеца.Преди това беше инвалид 15 години.Нея пък не я помня на крака.А винаги затворена между четири стени, стои кротко на леглото и гледа през прозорчето си.Нека дядо ти почива в мир, моята баба-също!
  • На най-добрия дядо на света!-така бих сменила аз заглавието.И то не защото не възприемам твоето заглавие ,а защото твоята болка ми е толкова позната.
    Тази огромна пустош ,която сега е в душата ти,един ден ще бъде запълнена.На нейно място ще пораснат огромни полета любов,които ти ще посееш чрез бъдещите си деца...И познай кой сложи тези безценни семенца в ръката ти?Аз се чувствам благословенна ,че имах шанса да съм отгледана с толкова Любов,бъди благословенна и ти!
  • Няма думи, които да могат да опишат загубата на любим човек. Думите ти ми напомниха за чувствата, които ме заливаха, когато баба ми почина преди 5 години, същите чувства ме заляха и сега. Даже съм била на твоята възраст тогава. Знам, че много боли и знам, че сега си мислиш, че никога няма да го преживееш...за жалост е така. Дори след толкова много време аз все още страдам, че баба ми я няма. Приеми един съвет от мен - не се предвай пред лицето на болката, бори се до последно.
  • Дръж се! Преживях същото преди 3 години /тогава бях на 11/. Моя дядо също почина и знам, че болката е неописуема, но не се предавай! Бъди сигурна, че той е някъде горе, гледа те и ти се радва!! Просто направи така да си щастлива, той би го искал!!! ;]
  • ...;( опитвам се,наистина се опитвам!
  • "Никол, бъди силна, дръж се... "
Random works
: ??:??