Поезията като представа и цел за действителността
Ние хората сме уловени от рамките на общото и свободата, на която се осланяме, е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен вятър, преминава през короната над ствола, оставяйки я да прояви естетиката присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез чуждото на същността му.
Общото е по-силно от привидното ни разнообразие, затова е толкова трудно да го следваме. Но то е същевременно и единствен път на осъществяване, което налага мистичен отпечатък на необходимостта от това да ни ръководи. Избирайки го, ние сме избраниците и пътят увисва като сянка над всичко, за което сме наясно как ще ни служи. Именно в това и чрез това се проявява всичко наречено поезия. Но ако някой се опита да отъждестви поезията със суровите емоции, не би достигнал по-далеч, отколкото ако я отъждествява с чистия рационализъм, присъщ на разума и обкован от логиката. Подобен максимализъм разрушава божествения финес, присъщ на поезията и за момент, очиствайки я от едното за сметка на другото, я прави прагматичен придатък на изкуството. Такава поезия не може да се извини, с яснотата и конкретиката на формата си, за липсата на онези атрибути, които биха я приравнили до Бога.
Ние отричаме чисто емоционалната поезия, която е най-низшата степен на поетична изява, като годна да оцелее през времето. Обратно, поезията тръгнала изведнъж от рационалното и изведена в ясна форма, със съответната степен на конкретизация, и годна за оцеляване през времето, ние приемаме като качествено по-висша от първата. С това, обаче, не е отменен основният й недостатък - да не дава повече от една представа за действителността.
Истинската поезия, която надживява времето, е изключително сложна. От една страна тя е рационално изградена. Но тази рационалност е формално спазване на определена логика в условията, зададени чрез формата. Сама по себе си формата е нишката на Ариадна, която извежда една добре прикрита /замаскирана/ рационалност, достатъчно стройна и красива, но неизразима на езика на думите, от лабиринта на изходната рационалност. Затова и истинското стихотворение, веднъж разложено до формалния смисъл на думите си, не трябва да дава друго освен изходната рационалност. Но думите, свързани във формата му, фиксират едно ново съдържание, неадекватно на формалната рационалност. То се добира до нас и ни въздейства като красива архитектура, намерена при разкопките на стар и обитаван по неволя град.
Така поезията се превръща в цел на действителността!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Спекулациите с Ботев - един гениален български поет, няма да ти помогнат да ме очерниш Порчев. Но се радвам, че си нарисува прекрасен автопортрет. Ще му се любувам аз, а предполагам и още много почитатели на портретното изкуство.
-
Аааа...разбрах!
Ха, дано, Вие сте разбрали какво сте написали!
Продължавам приятелски на ти.
Потресе ме нахалството с което ти, шутът от царството на посредственоста и словоблудството дръзваш да се мериш с Великия Ботев и по гейски (да не кажа педалски) си позволяваш да оценяваш снизходително негови творби!!!
За мен седмицата вече е ползотворна, защото, убеден съм, помогнах на един лутащ се в нищото човек "да си свери часовника и слезе от облащите"... Или поне - дадох му шанса да се види отстрани. Нататък си е от него.Пардон от тебе.
Един мъжки съвет - не "трий" никога коментарите, които не ти харесват, защото ставаш като щрауса с глава в пясъка, но със задника отгоре, при това надупен.
И още нещо - още много не ти достига да напишеш първото си стихотворение, не да се мериш с класиците.
Постарах се да съм любезен, дори още повече - за да излезеш от л..ната.. в които си до гуша ще ти покажа пътя - Напиши едно есе на тема "Аз не съм Ботев и никога няма да бъда".
За начало. -
Ами много просто е за обяснение, Порчев! Понеже този път се държите възпитано, ще Ви отговоря. Човек отива да живее в един град, за да търси препитание и да има къде да си подслони главата. Железните закони на битието и неволята го принуждават към това. Красивата архитектура е последното нещо, което интерисува средностатистическия гражданин. Както и поезията е последното нещо, което обикновено би го развълнувало. Но за шепа естети именно то съставлява смисъла на съществуванието им. Що се касае до стихотворението "Ней" на Ботев, то дори и покойният Божидар Божилов вероятно го е задминал в някои от своите стихове. Така че поне заради това бих си спестил високата чест да се нареждам на една дълга опашка от кандидати да задминат това Ботево стихотворение, вероятно повече на брой от кандидатите за ръката на Пенелопа. И на Вас, Порчев, ползотворна седмица!
-
Другото не го четох.
Прочетох само това, но не разбрах.
Как може град с красива архитектура да бъде обитаван по неволя!?!
"Така поезията се превръща в цел на действителността!" Много умно и сложно.Не е като при Ботев.Надминал си го.
Мерси за вниманието!
Ползотворна седмица! -
Благодаря ти за вниманието и за ценните мисли относно поезията, които сподели, ЕЛ!
Релаксираща неделя!
Благодаря ти за съпричастността, Калиа! Хубава неделя! -
Благодаря ти, че оцени текста ми, Лимеруна! Весели празници!
-
Благодаря ти за този точен коментар, Руми, както и за високата оценка, която даде!
Възможно най-хубаво прекарване на празниците ти желая! -
" Истинската поезия, която надживява времето, е изключително сложна. "
Много поети остават неразбрани от своите съвременници...
Поздрав, Младене и много усмивки в почивните дни! -
Както материята вече се дели от съвременната физика на видима и невидима, т.е. на светла и тъмна, т.е. на ян и ин в номенклатурата на даоската монада, така и действителността се дели на видима и невидима, т.е. на ян и ин. Мистицизмът е усетът ни за нейната ин-компонента. Затова и поезията следва да има своята ин-компонента, за да е в унисон с действителността. Мерси за точността и вниманието, Гавраиле! Весело прекарване на празниците!
-
Поезията,родена от чистия рационализъм на разума,преминала в сферата на ирационалното,неминуемо носи чертата на мистицизма.Това е мостът през времето,което я докосва до Общото начало,всъщност нейното призвание.Такъв е моят прочит .Не знам дали съм прав?
Желая ти ведро настроение! -
Благодаря ти, Елица, че оцени това скромно есе, както и за имплицитно заложената в коментара ти идея, че действителността цели да твори поезия. Това е и един от основните вектори на текста, дефиниран още в заглавието му.
-
Прочетох с интерес и доста дълго ще мисля над този философски поглед към поезията, Мисана.
Твоите стихове са ярка демонстрация на изложените тук теоретични постановки...
Поздрави и слънчево настроение в почивните дни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
