Толкова често хората мечтаят да могат да летят. Гледат към небето и наблюдават полета на птиците, казвайки си, че биха искали да са като тях. Сънуват, че те самите се реят в безтегловност и наблюдават целия свят отвисоко. Но какво е полетът за една птица? Начин на предвижване. Средство за оцеляване. За птицата полетът е като ходенето за нас. Те не усещат емоцията, която ние бихме усетили. Не чувстват прилива на щастие, на адреналин. Не се наслаждават на гледките. Само да можеше да отворя прозореца, да се кача на перваза и да скоча, но вместо да полетя надолу, да полетя напред. Да чувствам как вятърът преминава през цялото ми тяло, как се отърсвам от грижите. Това е като да се гмурнеш дълбоко във водата, само че да имаш предостатъчно въздух и да нямаш нужда от очила за да виждаш. И така плавно да се запътиш към високите места. Но това щеше да е грешно. Представяте ли си, какво щеше да се случи тогава? Ако всички тези хора, които не се интересуват от красотата и чистотата на природата имат достъп до най-красивите места, до най-високите чисти, планински извори и езера. До всички тези сега непокътнати места? Всичко това щеше да е покварено, застроено, замърсено. Какъв щеше да е смисълът да отидеш там. Щом девствеността на тези места вече е отнета?! Несравнимо е чувството да отидеш на невероятно красиво и високо място, където човешки крак рядко е стъпвал. Несравнимо е чувството след дълъг и уморителен преход да се захраниш със сила, изпълвайки очите си с красота и чистота. Бог не ни е дал криле и трябва да сме благодарни.