Полет към любовта

О, как се задушавам! Нима е възможно да се живее без любов? Каква е тази засушена ливада, която са останали само следите от стадата? Вървя и се спъвам по ръбовете им. Още малко и ще стигна до прилива на реката да потопя уморените си нозе. А слънцето все по-високо и по-високо се издига и лъчите му падат все по-отвесно и по-горещи. Каква мараня ме обгръща! Въздухът все повече и повече се сгъстява. Няма повей на вятър. Сърцето ми бие ускорено и отзвукът му се разнася по цялото ми тяло... Една освежителна глътка! Малко повече усилия и ще успея да я направя! Господи, помогни ми! Вдъхни ми от Твоята всепобеждаваща сила, дай ми от Твоята любов!
И стана чудо! Гърдите ми се раздвижиха от нахлулия свеж въздух в тях. Душата ми ликуваше - някаква непонятна за мене сила я беше изпълнила. Небето ме зовеше към себе си като магия... Колко е прекрасно! Аз летя! Летя, устремила се към висините... Рея се като птица в пространството, понесена на дланите на любовта... Изчезна шумът и напрежението. Придвижвам се все по-високо. Краят на дрехата ми ласкаво гали върхарите на най-високите дървета и ме обгърна необятното. Тресавището остана далече от полезрението ми. Защо сърцето и душата ми ликуват? Боже мой, нима това тресавище е самият Ад, в който прекарваме целия си живот? Да, това е точно така. Той е там долу, на земята, и ние сами го правим по-непоносим. От какво трябва да се страхуваме тогава? От смъртта? Но тя всъщност не е ли мигът на спасението? Колко сме нищожни и малки! Аз съм в обятията Ти, Всемогъщи мой Господи. Ти ме носиш, показваш ми светлия път към Небесното царство... Каква тишина, светлина и живот, трансформира навсякъде: в моята измъчена душа, полетяла към Тебе, в играещия простор и танцуващите с него облаци. Но защо, когато погледнах надолу, изтръпнах? Каква е тази тръпка на страх от прекрасната височина? От този истински чист полет към любовта? О, маловернице! О, човешко плътско създание, къде потисна божественото си начало? Ако единствено душата ми беше погледнала надолу, нямаше отново да съм в това тресавище, но човешкото и Божественото начало в нас са винаги в противоречие. Любовта е дар от Небесата и затова трябва да я търсим до мига, когато ще с слеем с нея освободени и тържествуващи!
За да намерим истинската любов, първо трябва да открием пътеките към нея, които лъкатушат през хиляди непроходими тресавища. Търсете я, защото Бог е любов и ако се изгубите по пътя си, Той ще ви подаде ръка. Само я търсете!