Понякога губим. И нещата, които смятаме за сигурни. Често си губим времето. Губим пари в безсмислени харчове. Без да искаме, губим и скъпите си вещи. Когато ни е трудно, губим самообладание. Когато наистина ни е писнало, губим надежда. Губим от самочувствието си, когато непрекъснато се проваляме. Когато правим компримиси, губим от гордостта си. Непрекъснато губим. Но понякога трябва да изгубим, за да спечелим. Когато се разделяме с нещо старо, се открива място за нещо ново. Губенето е просто неизбежно. То е избор. Който правим ежедневно. Когато започнем да губим и себе си - тогава е истински катарзис - време е да пренареждаме приоритети, да градим пирамиди, да сриваме стари постулати. Когато губим себе си - това е част от развитието ни.