Уж си обещах да не те търся, да не мисля за теб, да те оставя да си живееш живота, но нали знаеш, че трудно се отказвам, а от теб не мога да се откажа просто така. Вчера вечерта, преди да заспя, уж случайно реших да надникна в хронологията ни в скайпа, да видя какво сме си писали същия ден миналата година. Дори се опитвах да излъжа себе си, че го правя неволно, просто така, защото няма какво да правя, търсех си причина, за която да се хвана и да я прочета. Е, след не много дълго мислене дали да го направя, дали не, цъкнах просто на хронологията и всичко се появи пред мен, точно като филмова лента, аз просто трябваше да въртя ролера на мишката и да надничам в нашите толкова мили и изпълнени с внимание чатове. Всяка буква, всяка точка е любов. Започнах да чета. Отдавна не се бях чувствала толкова близо до теб. Не усещах как времето минаваше, а аз прехласната въртях ли, въртях ролера и продължавах да чета в захлас, тръпнеща от  очакване какво ли си ми казал в следващия момент, сякаш се бях откъснала от всичко около мен. След около час и половина май започнах да се осъзнавам и леко се поспрях, започнах да чета по-бавно, да осмислям всяка дума, защо ти си ми казал това, защо аз съм ти отвърнала така. И в един момент - О, УЖАС!!! КАКВИ ГЛУПОСТИ СЪМ ТИ ГОВОРИЛА!!!! Не мога да повярвам, че момичето, което ти  е писало тогава, съм била именно аз. Сега бих дала всичко, за да чуя нещо подобно от теб, но ти вече не ме искаш. Как може да съм била такова дете и да не съм осъзнавала колко много ти ме обичаш и колко държиш на мен и как си се молил, само за малко внимание от моя страна, а аз, глупачката, съм се държала толкова арогантно и студено с теб. Направо ме е яд на себе си. Явно доста съм се променила от тогава. Знам, че сега си с друга. Знам, че сигурно я обичаш и не би я оставил заради мен. Аз и не го искам, защото ти заслужаваш щастието, което тя може би ти дава, а аз си изпуснах шанса, всъщност какво може да ти даде едно 14 годишно дете, а ти си на 18, но ми се искаше поне да ми даваше възможността да ти се извиня, знам, че на теб отдавна съм ти безразлична и не ти е до моето извинение, но си го дължа на себе си, защото всеки пък, когато реша, че ще съм с друг, нещо сякаш ми тежи на съвестта и не мога да се държа свободно с него, а така наранявам и себе си и него – той, който изобщо не заслужава да го забърквам в моите детски истории. Заради това ти пиша тук, въпреки че знам, че никога това писмо няма да достигне до теб, поне мъничко ми олеква така. Жалко е, че осъзнавам грешките си прекалено късно. Съжалявам, че не те срещнах на  друг етап от живота си, тогава може би щеше да е различно. Обичам те. Знаеш ли, винаги ще те обичам, колкото и безумно да звучи това. Ти си детската ми любов, ти си първата ми любов. Винаги си спомням с щастие, с усмивка на лицето нашите моменти. Забравила съм всяка минута, която ми е донесла тъга, изтрила съм от съзнанието си всички караници... Искам завинаги да си останеш онзи, който ме научи да обичам. Защото ти това направи. Научи ме да обичам. Истински съм ти благодарна. Ти ми беше дарил най-ценното, сърцето си. Благодаря ти. Благодаря ти, че ми помогна да порасна. Защото, за разлика от връстничките си, аз от рано разбрах много неща за живота, осъзнах толкова много... и най-важното, преживях истински неща, които някои не преживяват дори цял живот. Понякога много ми липсваш, Нори (може би вече си забравил, че преди така те наричах). Иска ми се да ти се обадя. Не за да предложа да сме отново заедно, не за да плача, не за да те дразня... просто за да те чуя как си, за да ти предложа да се разходим в морската... за да разбера просто какво се случва с теб... Мога да пиша още много... Но искам да ти кажа всичко това лично. Едва ли ще имам тази възможност. Само ти благодаря. Не се чуди за какво, благодаря ти за всичко. Винаги ще си в сърцето ми, винаги ще те обичам. Ако някой ден решиш да ми се обадиш, бъди сигурен, че отсреща ще те посрещне едно момиче, което винаги е готово да ти помогне!

Обичам те, Никола!