Разтърсваща история за страст, екстаз и лудост

Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…

Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…

Внезапно усетих студен полъх и обгърнах тялото си с ръце. Останах така няколко минути. Заобикаляше ме само глухата тишина, която от време на време бе нарушавана от някоя преминаваща кола. Всичко е така необикновено пронизващо.

Сама съм… Пред мен стои чаша с вино… Отпивам бавно глътка… Стаята и тя е празна. Само аз, химикала и разпилените ми мисли. Искам да излея поредната история върху листа. Тя носи аромат на тютюн, на скъп парфюм, на дъх, на коси или на кожа… Твърде разтърсваща, противоречива, забранена… Но такава я ражда съзнанието ми… Такава я искам…

Едва ли помня всичко. Но помня чувството… По пода имаше разхвърлени дрехи и счупени вещи. Беше хубаво… Две тела… Следи от нокти… Болка… Играехме на подчинение и самодоказване. Беше първосигнално, животинско и така освобождаващо. По кожата личаха синини…

Поемам дъх и си спомням как хормоните се блъскаха из вътрешностите ми. Устната ми трепереше там, където бе прокарал пръста си. Сгърчвах се от болезнена, непоносима и всепоглъщаща потребност. Желание… Да, това беше желание… Никога не бях изпитвала такова нечовешко влечение към някого…

Спомням си как настръхваше цялото му тяло. Как сърцето биеше ускорено. Как стискаше двете ми ръце с лявата си ръка и ги  приковаваше над главата ми. Притискаше ме до стената със слабините си. Другата му ръка ме хващаше  за косата и дърпаше рязко. Устните му се впиваха в моите. Усещах сладка болка. Стенех. Прехапвах устнии, забивах нокти в гърба му. Сетивата ми бяха в пълен хаос, разглобени, на парчета…

Имаше страст, екстаз, лудост, усещане и щастие…

Грешно. Смущаващо. Странно. Ексцентрично. И неприлично… Но истинско.

Всеки би го разбрал различно… Не ми пука. Знам, че беше хубаво.

През цялото време го гледах в очите. Те бяха единствената част от тялото му, в която бе останало малко душа…

Власт, наслада, мистерия и фантазия оставяха отпечатък в съзнанието… И белези по тялото…

И когато всичко свърши, когато си изпитал това усещане, е така трудно да се отървеш от невидимото присъствие. Времето не може да изтрие моментите на наслада. Разстоянието не може да забрави. А ръцете и тялото  са прокълнати да помнят…