Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…
Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…
Внезапно усетих студен полъх и обгърнах тялото си с ръце. Останах така няколко минути. Заобикаляше ме само глухата тишина, която от време на време бе нарушавана от някоя преминаваща кола. Всичко е така необикновено пронизващо.
Сама съм… Пред мен стои чаша с вино… Отпивам бавно глътка… Стаята и тя е празна. Само аз, химикала и разпилените ми мисли. Искам да излея поредната история върху листа. Тя носи аромат на тютюн, на скъп парфюм, на дъх, на коси или на кожа… Твърде разтърсваща, противоречива, забранена… Но такава я ражда съзнанието ми… Такава я искам…
Едва ли помня всичко. Но помня чувството… По пода имаше разхвърлени дрехи и счупени вещи. Беше хубаво… Две тела… Следи от нокти… Болка… Играехме на подчинение и самодоказва ...