Поредната тема за размисъл

           От години не съм се замисляла по темата за приятелството. През последните дни се срещнах с двамата ми най-близки приятели, които са невероятни личности. Единият е постоянно позитивен, енергичен и съм почти 100% сигурна, че не би ми спестил и най-грозната истина. Другият го познавам от цяла вечност. Амбициозен, мислещ и разбиращ, винаги готов да подаде ръка, както и съвет.

          И двамата са ми най-добри приятели.  И двамата са ми скъпи. Държа и зачитам мнението им, но в същото време са толкова различни. Но аз се замислих по темата, не защото са различни, а заради това, за което си говорихме, заради възгледите и на двамата. Единият каза нещо от сорта, че трябва да се променя и да изляза от „зоната си на комфорт”, а другият най-дълбоко се възмути от самата мисъл да се променям заради някой си.

          Трябва ли приятелите съзнателно да се опитват да те променят? Не е ли приятелската връзка сама по себе си породена от привличането на различните характери, от възможността да се докоснеш до някого от когото можеш да научиш нещо? Изтъквайки недостатъците на другия ти го отблъскваш, показваш му, че макар да си до него искаш да се промени все едно вече не ти е полезен или интересен. Тогава ще те попитам: Защо си се сприятелил с този човек отначало, щом толкова често изтъкваш слабостите му? Кое те е привлякло в орбита на тази малка вселена, която наричаш приятел?

          Когато си приятел на някого, ти имаш задължения към него. Нещо като неписани правила от рода на: бъди до него в трудни моменти, бъди честен и така нататък. Друго такова правило за мен е да бъдеш честен, но не и да очакваш само защото си казал „нещото” той да промени начина, по който гледа на света. Просто не е редно да го очакваш, ако той не е готов за тази промяна. А дори да е – ти нямаш правото да го притискаш, за да стане просто по-бързо...

     27.05.2014 г.                                                                                       Ники Л.

         София