Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази година има невидим враг, който е навсякъде по света. Толкова е светло навън, че няма време за тъмнина. Дори в тъмното пак блести безкрайното небе пълно с мигащи жълти светлини, прекрасните звезди. А ти все така гледаш през прозореца толкова самотно, всичките надежди сякаш са свършили. Излизаш някъде без да има смисъл, правиш нещо , което не те удовлетворява. Всичко отдавна е загубило смисъл. Дори не усещаш как месеците си текат, годините преминават, а ти все още се чувстваш така. Не спираш да си повтаряш как можах, какво толкова направих, че толкова много лоши неща се стоварваха върху мен. Защо не намерих и един приятел, защо никой не пожела да остане до мен. Толкова ли съм противна, че отблъс ...