Apr 30, 2006, 7:57 PM

Последна приказка за лоша нощ

  Essays
1.8K 0 8
2 min reading
Това Е моят свят: В него няма омраза между хората. Различията не предизвикват
недоверие или насмешка, а биват толерирани и поощрявани заради най ценното им
качество – да създават разнообразие. Никой не съди за другите само спрямо
собствения си интерес, нито пък по цвета на кожата, или ръста, или пола, или
сексуалната ориентация. Искренaта вяра и самоуважение са начинът, по който
човешките същества се отнасят към себе си и така, с високо вдигната глава и
гледайки останалите право в очите, успяват да им отдадат същото отношение, както
и да получат такова. Честността и откритостта са изхвърлили лицемерието и
подлостта от междуличностните отношения. Търпението и желанието да разбереш
гледната точка на отсрещния, както и да направиш своята достъпна и разбираема,
предотвратяват в зародиш потенциални недоразумения и конфликти. Няма забрани и
всеки постъпва така, както намери за добре, стига да не вреди на околните и не
си позволява да извършва действия, които не би искал да бъдат извършени спрямо
него самия. Свободната воля и нейните прояви се възприемат не като даденост, а
като отговорност и на тяхното реализиране се гледа с изключителна сериозност.
Любовта носи само щастие и бива отдавана и приемана с готовност и благодарност.
Удоволствието и насладата намират смисъла си в споделянето и съпреживяването.
Материалното не е обект на желание, понеже е предостатъчно за всички. Изкуството
е начин за комуникация, изразяващ душевната хармония на твореца и подарявайки го
на своята публика, той бере плодовете на възхищението. Насилието и страха не
съществуват дори като спомен, поради невъзможността да намерят подходяща почва
за развитие. Усмивките никога не слизат от лицата, смехът е винаги готов да
стопли душата, а сълзи се появяват само от щастие. Здравите опори на тази
ценностна система правят учрежденията, законите и държавата ненужни. Както и
всички произтичащи от тях безсмислици невъзможни. Единствения контрол, от който
някой някога има нужда е собствената му съвест и сърце. Знанието е дар, достъпен
за всички. Знанието за значението и непреходността на живота. Знанието за
неговия смисъл. За да бъде истина всичко това, без абсолютно никакво колебание,
бих дал живота си. А бих живял с още по-голям хъс и настървение, за да променя
настоящата немислима, нечовешка, нелогична, недостойна, непреодолимо-смрадлива,
породена от грешни представи и животински инстинкти, невероятна, но в случая
необяснимо как съществуваща реалност, която кара всички по света да страдат.
Защото : Това НЕ Е моят свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам нищо против да споделя, Лора. Очевидно се занимавам с писане, а в промеждутъците се опитвам да се докарам до състояние на зеленчук или на гумен чук , както и да е, поне се надявам коефициента ми на полезност да е по-голям(от този на гумения чук, за зеленчука не мога и да си мечтая)... Използвам свободното си време за упражнения. Упражнявам се да бъда свободен и да съм себе си, което учудващо добре ми се отдава, все едно че цял живот това съм правил Иначе нищо друго не ми идва отръки, понеже ръките са ми ги сложили след кръщенето...
  • "Изкуството
    е начин за комуникация, изразяващ душевната хармония на твореца и подарявайки го
    на своята публика, той бере плодовете на възхищението."
    Искам и моят свят да стане такъв... Или пък поне да има повече творци, независимо от отношението към тях...
  • Ами това което казах беше, че този(настоящия) свят някога също се е възприемал като идеален, но пък за нас си е мизерна действителност и само от нас си зависи дали ще продължаваме да се оплакваме и самосъжаляваме или ще се стегнем и ще го променим. Дали ни е достатъчно гладна кокошката, че да спре само да го сънува просото, ами да си го засее, отгледа и изпуши с приятели...
    В конкретния случай "моят" не означава притежание, а съпричастие... всички са поканени
  • Марвин,този ли свят е идеален или този от мечтите?
    А за раят ,незнам,но бих искала..
    И аз искам да бъда от този твой свят,но той си е само твой ,нали...
  • Раят, Джейни, е едно изключително скучно място, в което си мисля, че изобщо не би ти се искало да попадаш. А това наистина е моят свят, иначе нямаше да го казвам. Този свят, в който живеем днес, от гледната точка на крепостен селянин от средновековието, също е "много" идеален... Това обаче изобщо не му пречи да бъде до болка реален.

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...