Вземам  голямата ни червена  тенджера  със стъклен  капак, пълня я догоре  с вода  и я слагам на котлона.  След около 20 минути ще е завряла.  Докато чакам,  в главата ми нахлува откъс  от един филм, с любимата ми Шарън Стоун, когато тя потърси   за помощ един мъж. Мъжът, 70 годишен, заложил току-що на най-бързия  кон. Тя се приближи към него, той я целуна, после хвана ръката ù... и каза: Как няма да ти помогна! Та аз съм ти купувал бижутата... Може да е на филм, но много ми хареса.  Нямаше, ако ти... ако аз... ако тогава, сега... ние... той все още държейки ръката ù, просто ù каза: как няма да ти помогна, та аз съм ти купувал бижута.                                                                                            

Моите бижута отдавна ги няма. Те дори не бяха купувани от мъж. Нито подарявани. Само... Сълзите ми капят.

         Водата ври силно, вдигам капака и слагам 2  големи лъжици свинска мас. Поръсвам отгоре малко сол и шепа чубрица. Двете топки бяла мас  и зелената чубрица  започват да се въртят, да се разтапят бавно и пред очите ми  изплува  чудната Момина сълза на Фаберже.                                                                              Навеждам се и  сърбам като невидяла.                                                                                                              

                                                                                                                     Стефка Галева

                                                                                                                     Гр. Сандански