Посветено на теб...

Обичах те, преди - но ти не ме забелязваше! Стараех се да ти се представя, исках да ме обикнеш... Но... но... ти, ти не отвърна на чувствата ми... Реших, че за мен ще е по-добре да се отърва от тази несподелена любов - забравих те! Един ден - с приятели, отидохме на концерт... Ти беше там - пееше... Отново ме плени, а аз - съпротивлявах се - не исках да те обичам. Та ти дори не знаеше за мен! Но не, любовна стрела прониза сърцето ми и сега се чувствам по-зле от всякога. Обичам те! Отново! Несподелено! Всеки път, когато те видя - пленяваш ме повече... Опиянена съм сега, от любовта! Мразя се, че отидох на онзи концерт! Мразя всичко, мразя деня! Събуждам се с мисълта, че ще те срещна! Озъртам се, искам да те видя до мен... И след целият този кошмар - разбрах, че ти обичаш друга! Всичките ми надежди се сринаха. Всичките! Когато излизам с приятели и случайно те видя с нея - как се държите за ръце, целувате се, говорите си и ти я галиш по косата - виждам себе си в нея... Исках аз да съм на нейно място, желаех те! Но... коя съм аз? Нямам право да те виня, та ти дори не ме познаваш! Не ме познаваш! И аз винаги ще остана с една празна надежда, че ще ме обикнеш! Тя ще ми даде сили да продължа и да намеря верния човек... МОЖЕ БИ!

(Всичко това е по истинска история!)