Правото да убиеш неродения
Днес, когато политическите лидери се надпреварват да демонстрират принадлежност към ценностите на хуманизма и неолиберализма, съвременният човек, без да осъзнава, живее в среда на безпрецедентна и повсеместна жестокост. Тази констатация не е никак преувеличена, като се има предвид, че обект на кървавите апетити на егоизма на хората често стават най-уязвимите – неродените деца.
От 1954 г. досега в България са извършени повече от 6.5 милиона убийства на неродени деца. Тоест убитите са почти толкова, колкото жители днес наброява страната. И тук не става въпрос за някакво далечно минало, а за геноцид, който се случва и в настоящия момент. Според официалната статистика, само през 2016 г. броят на интервенциите за погубване на живот са 26 446, докато родените българчета са едва 56 000.
Но това не е само български проблем. В света се извършват 56 милиона аборта всяка година – 150 000 всеки ден. Преди няколко години световните новинарски емисии предадоха сензационната новина от САЩ, че Сенатът на щата Ню Йорк е приел т. нар. Закон за репродуктивното здраве, който разрешава извършването на аборти по всяко време на бременността (до деветия месец, включително), по всякакви причини, свързани с благосъстоянието на пациента – физически, емоционални, психологически, семейни и възрастови. Иначе казано абортът придобива статут на юридически и морално оправдано действие (защото законът е „кодифициран морал”, тоест, предполага се, че това което е законно е и морално) за всяка жена във всеки един момент до раждането.
Друга новина от съвсем близкото минало разкрива, че 60 на сто от ирландските гласоподаватели, участвали в референдум за либерализация на абортите, са за намаляване на ограниченията за извършване на аборт. 66,36 на сто от избирателите са подкрепили либерализирането на закона за абортите. Ирландският министър-председател, като един истински радетел за налагане на неолибералните ценности, приветства падането на забраната. Лео Варадкар нарича вота „победата на тихата революция“. „Това, което виждаме днес е победата на тихата революция, която се налага в Ирландия в последните 10 или 20 години“, заяви Варадкар пред националното радио.
Тихата революция, за която говори ирландският министър-председател, всъщност е една много, много кървава световна война, обхванала цялото човечество. За съжаление, в този повсеместен конфликт България не само, че не е подмината, но и всекидневно дава своите свидни жертви. А гласът на обществената съвест апатично е притихнал. Да, медиите понякога алармират за демографска криза в страната, изкарват на преден план безлични числа и отвлечени статистики, но това не е достатъчно.
На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. В очите на съвременния човек човешкият живот е толкова евтин, че може да бъде заменен като разменна монета за удоволствие, удобство, сигурност. Убийството, наречено аборт, е предварително оправдано, а обстоятелствата, било то смекчаващи или утежняващи вината на извършителите, нямат значение, защото общоприетата заблуда е, че вина не съществува. Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца неизменно разширяват пределите на един огромен „масов гроб“.
Но какво всъщност е масов гроб? Това е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картината на преплетените недоразложени трупове на мъже, жени и деца. Изпитваме състрадание, погнуса, гняв, желание да разберем истината за случилото се. Истината, която безкомпромисно честно ще ни разкрие причината тленните човешки останки да бъдат захвърлени като отпадък в зловещия и безличен ров.
Откриването на масови гробове, като тези в Белжец, югоизточна Полша, в които се предполага, че са погребани 300 000 тела, или тези в Катин, където по нареждане на Сталин са били разстреляни огромен брой военнослужещи, армейски свещеници, едри земевладелци, бежанци, университетски професори, адвокати, инженери, учители, писатели, журналисти, пилоти, винаги води до някакъв ефект върху обществото. Най-малкото, предизвиква го да направи всичко възможно да научи уроците на историята, за да не се повторят отново ужасните минали събития.
Разликата между печално известния масов убиец от Катин Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва, който собственоръчно разстрелва около 6 000 души, и този, който одобрява едно убийство на неродено, е голяма, но и не е. Тя се изразява най-вече в приноса към запълването на масовия гроб. Прилагането на една единствена процедура по „преждевременно прекъсване на бременността“ лишава света от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател, журналист, пилот. Лишава света от още един човек, създаден по Божи образ и подобие.
И все пак, има ли поне една добра новина, която да внесе поне малко светлина в този мрачен коментар? Отговорът е да. Има. Добрата новина е, че ще дойде момент, в който този морален разпад ще спре, защото от историята знаем, че там, където има гроб, рано или късно ще има възкресение. А стане ли дума за възкресение, погледът ни може и трябва да бъде отправен в една единствена посока.
© Явор Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Жените, подложили се съзнателно на аборт, ще отговарят пред Божия съд, за това, че са убили неродения. Ще отговарят за това, че са се осмелили да "изземат" властта от Бога и да решат сами какво да правят с телата си. А на вас, Ivita_Mirianova ще кажа: Точно Робеспиер да не давате пример за светла личност, защото същия този е бил масов убиец.
-
Зад всичко написано в произведението съзирам добронамереност и благородство, чрез които не само се разкрива една зловеща действителност, но и се посочва изхода от нея. А още по-възхитителна е любовта на Бог, която е основен двигател на подобни идеи.
-
В началото написах коментар, привеждайки пример със стих от наша висна българска поетеса, която казва, че:
*
"Абортите се плащат тежко –
със загуба на живите деца,
със бреме непосилно тежко..."
*
Вече го коментирах.
Дарина е права, убиецът сам си подписва присъдата...
Вселенските закони са строги и не правят изключение за никого. -
Самото заглавие... "Правото да убиеш..."
Възможно ли е, да е право да убиваш?! Тогава кое е кривото? Ако нещо е правилно, в него няма изключения, т.е. всяко убийство е правилно. Харесва ли ни или не, последицата за всеки убиец е смърт, защото сам се е осъдил, приемайки правото да се убива. -
Благодаря за споделеното стихотворение.
-
Бог в лицето на Господ Иисус Христос дойде и за да основе Църквата си, над която портите адови няма да надделеят, и да ни я остави, да даде власт на апостолите, които ръкоположиха свещенството, да вързват и развързват греховете, да проповядват на всички народи. И словото му трябва да се изучава внимателно, задълбочено, търпеливо и живеейки го, както Той иска. Защото просветлените умове на следващите го светии, тяхното пълноценно разбиране на Божието слово и превръщането му в техен живот ги направи чудотворци, които свидетелстват за вечния живот и след телесната си смърт. Ето тези са водачите, които би трябвало да следваме, за да не бъде затрупано човечеството под лавината на неразкаяните си грехове.
-
2000 години човек убива най- светлите си умове. Марат, Робеспиер, Бруно, Коперник, Хус!
А в царството небесно няма ни един от тях!
Съгради им катедрали онази любов, която първа ги заключи с катинари!
„Любовта” на църквата!
Божията любов няма нужда от посредници, крадливи попове и адвокати!
Защото има силата да влезе във всяко сърце, пожелало да я прегърне!
И за това са нужни само двама. Човекът и Вярата ! -
Лекарството за всеки грях е покаянието и избягване на греха. И Господният Предтеча свети Йоан Кръстител, и сам Господ Иисус Христос призовават към покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството небесно."
-
Христос се жертва заради нас и прие греховете ни! Но в нас стои мъдростта за решенията ни.
Моралният разпад е отговорност на всички.
Петър, „Сам воинът не е воин.”- Маргарет Тачър.
И все пак...Пророците са ми в повече. -
Есето е много добро. Излага тезата, като я подкрепя с факти. И изразява мнение, което всъщност е самата реалност. Аз бих акцентирал върху тези думи: “На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. ”
-
"Убийство" е трудна за изричане дума, но е истина. Целта на това есе не е да заклеймява, а да помогне извършителите на аборти да се изправят пред целия ужас на своето деяние. Веднъж изправени те имат възможността да се самооправдават с лековатото извинение, че ако има смекчаващи вината обстоятелства то вина няма. Гласът на съвестта обаче е на друго мнение. Вината си стои. Вината от погубването на един човешки живот. За радост има добра новина и тя е в жертвата на Божия Син Исус Христос. Той понесе смърт на кръст, за да вземе върху себе си греховете на хората; включително и на извършилите аборт. Има вина, но има и прошка за тези, които не търсят да оправдават себе си, а дойдат с вяра при Този, Който Единствен може да ги оправдае.
-
”Убийство ” е много трудна за изричане дума, камо ли за клеймо. Защото и клеймото се наказва.Предполагам, че
авторът го знае. Нали, Яворе! Религията трябва да диша! Освен това смятам, че много и дойдоха на тая държавица и пророците и врачките и свидетелите! -
Предлагам авторът да забременее от насилник или на петнайсет години, погрешка, или от роднина, който се е гаврил с него, или от сериозен кандидат жених, алкохолик, когото се чуди как да напусне, или в неподходящ за него период, в който има здравословни проблеми, и бременността доусложнява положението, или въобще да забременее неподходящо, ама да не се разпада морално, не. Ами да си износи това дете и да си го гледа, дори и ако в случая рискува да го обрече на тежка, неравностойна и почти със сигурност за незавиждане съдба. Мога да изброявам случаи, в които бременността е меко казано непрепоръчителна до безкрай.
Ако се осмелите да предприемете една такава, напишете още едно есе, после. -
Ембрионът може ли да се приеме за човек?
Спонтанните аборти вменяват ли се във вина на жената?
Човешките закони пресичат ли се с Божиите!?
Кой е оторизиран да представя Него пред децата Му?
Има ли нещо по този въпрос в Многокнижието?
Не е ли Той всеопрощващ и добър?
Той е Любов! -
Абортът на практика се оказва твърде болезнен и срамен проблем на обществото ни. Грях, за който не бива да си затваряме очите. Четейки есето, все повече виждам как ценностите на хуманизма на практика се оказват смъртоносни стрели, които се целят не във враговете на човека, а самият човек се оказва тяхна жертва за голямо съжаление.
Всекидневните избори, които ще направим ще ни посочат, на коя страна ще застанем. На страната на поддръжниците на така наречения „нов морал“, за които убийството на едно неродено е нещо незначително или ще застанем на страната на Този, който е Източника на Живота. И по този начин ще имаме радостта и привилегията да не лишим света „от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател, журналист, пилот.“ „От още един човек, създаден по Божи образ и подобие“.
Респект пред автора и смелата гражданска позиция! -
Проблемът с абортите е много голям.. Със закони няма да се реши. Човекът има право на избор даден му от Бога. Всеки избира, как да постъпва, но това не го освобождава от отговорност пред Бог за действията му. Ще приведа пример с едно стихотворение от видната българска поетеса Марсиа Малинова-Антони, която живее в Австралия:
* * *
" Абортите
Абортите се плащат тежко –
със загуба на живите деца,
със бреме непосилно нечовешко,
с безумие по хорските лица.
Така ни учат да ценим живота,
да бдим над неговия крехък дъх.
с аборт човекът свлича се да скота,
убиец става на изгряващ дух."
––––––
( "Космическа поезия" цикъл – "Първичният грях" –
Марсиа Малинова-Антони) -
Добре е, че пишеш по толкова болезнения проблем за тихата война срещу неродените! За оневиняването на причинената им смърт! Грехът за тези отнети животи е личен и на цялото общество!
-
Според мен дали законът позволява или забранява, в случая няма никакво значение. Щом 67% от хората са гласували за право на убийство, проблемът не е в закона, а в хората. Може би ще възразиш, че ако законът забрани... Дори и да забрани, това няма да промени начина на мислене на тези хора. Със забрани не се постига нищо. Нима Бог не може да забрани? Нима не може да накаже? Нима не може да спре убийствата? Може. Но ни е дал свободна воля, защото не правейки нещо, само защото е забранено, не е неправене, то пак е правене.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
