Прегръдката на две ръце

Той каза, че я обича. Тя замълча. Мина време. Споделиха много един с друг. Преживяха още повече. Тя каза, че го обича. Полунощ беше вече далеч. Наближаваше утрото. Той лежеше върху нея. Целуваше я. Тя погледна в очите му. Проследи всяка извивка на челото, носа, скулите, всеки кичур черна коса, всяко току-що наболо косъмче. Затвори очи. Вдиша много дълбоко. Раздели се за момент със съзнанието. Беше над себе си. Наблюдаваше. Тогава чу себе си да казва "Обичам те". Протегна ръце към топлото му тяло. Притисна го до себе си. Светът започна.

Той купи малка червена гривна. Тя я взе и обеща да бъде винаги с нея. Там те заключиха любовта си. Грижеха се за нея всеки ден. Молеха се да опазят най-ценното. Дано чувството не пресъхне. Дано не загине от глад. Дано не избяга от досада. Преместиха гривната в общия си дом. Той я будеше настойчиво всяка сутрин. Тя му правеше закуска. Заедно пътуваха и изучаваха непознати места. Светът се прероди.

Той седна на плажа до нея. Тя погледна в ръцете му и каза "Да". Гостите заеха малките масички на поляната. Той се изкашля нервно в черния си костюм. Тя се спъна в бялата си рокля. Бяха прекалено щастливи, за да бъдат себе си. Той изтърва халката. Тя не улучи пръста му. Първи танц. Любима песен. Две тела, притиснати едно в друго. Възклицания. Поздравления. Подаръци. Голяма торта. Те се отдръпнаха от суматохата. Влязоха в къщата. Погледнаха един към друг. Той погали лицето й. Тя притвори очи. "Обичам те".

Малко човече при мама и татко. Те го гледат. То спи сладко. Тя и той, две ръце, протегнати към най-скъпото - те самите, тяхната любов. То, тя и той, една прегръдка във вечността. И светът възкръсна.