Приказка за царедворци
Имало едно време едно царство. Царството уж било бедно, та народецът се задъхвал под гнета на чорбаджиите и лихварите, но пък самите чорбаджии напук живеели много охолно и все гледали към джоба на другия и към царската хазна, та да откраднат нещо за себе си.
Това царство преди 20 години си имало един червен цар, казвали му бае Тошо. Той бил от стария род на „червените кхмери”, но бил по-тарикат от тях и царувал цели четиридесет години. По негово време народът се хранел сносно и живеел що годе добре, но пък нямал възможност да упреква царя и да иска сметка на царедворците.
Дошли дни, когото в други царства свалили богатата династия на „червените кхмери”, и тук постъпили така, но не народът свалил царя, а група от царедворци заговорници, които се правели на почтени, а всъщност зад гърба на бае Тошо опоскали хазната и я изнесли по други царства, та народът да не ги хване лесно паричките един ден. Царедворците, повечето по произход от простолюдието, казали на народа, че са от старя род на „сините шамани”, но това било за заблуда и да им повярват, а всъщност се юрнали отново да грабят. Първом пуснали от затворите някои стари крадци да им помагат, после изгонили от спортните школи всички спортисти, та като останат без хляб и те да се включат в тормоза над народа. Народът стенел под бандитския хомот и плащал нов данък – „рекет”, който бандитите събирали за царедворците въоръжени с дебели сопи „бухалки”. По това време те разграбили и разрушили половината от изграденото по времето на бае Тошо и си напълнили добре кесиите, но искали още и още да богатеят, та затова измислили нови начини.
Един се сетил и казал: Народе, аз искам и ти да управляваш с мене, затова сега ще ти продам едни индулгенции /”бонови книжки”/, с които ти хем няма да имаш повече грехове, хем ща получиш доход. Естествено парите от индулгенциите влезли в ръцете на царедворците, а народът тъй и нищо не получил. Те обаче си накупили и другата половина от имуществото на бае Тошо и старите „червени кхмери”.
След това царедворците предали царството на един съюз от други държави, не че имало война, а че онези обещали да се отпуснат пари за това царство, щото били по-заможни. Парите тръгнали, но от тях за кратко време не останал и помен, а народът пак си бил толкоз беден, а царедворците още по-богати. Талигите да хората вървели по лоши пътища, за селата им никой не се сещал, а градовете тънели в развалини. От съюза се усетили и спрели парите, ама било вече късно.
В това време от един тарикат пожарникар създал клана на „гербовете”. Той решил отново да излъже съюза, та да текнат пак париците, но народа вече на нищо и на никой не вярвал, още повече, че преди години един абдикирал цар му обещал да го оправи за 800 дни, а за 400 оправил себе си и избягал.
Приказката за това царство не свършва дотук, а народът за сега трае ли, трае!
© Иван Иванов All rights reserved.
