Приказка за края на началото

Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без
десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа
срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо,
разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, изпълнен
обикновено със сиво белезникави насипни заоблени и загладени образувания,
отделени с назъбени мракосенчести каньони, има странен и доста необичаен вид.
Сякаш колосално разместване на пластовете е причинило образуването на нови и
нови пукнатини, както и на прилежащите им възвишения. Бяха се освободили отдавна
затрупани слоеве, позволяващи на земноводното да интерпретира радикално пътя,
изминаван досега от неговите предшественици. Но именно безбройните разклонения и
пътечки възпрепятстват покоряването на заветното разстояние с нов рекорд, като
упорито въртяха в кръг, осморка и значително по-сложни геометрични,
тригонометрични и метафорични фигури упорития пътешественик. Ненатрапчивата
липса на небе не притеснява циклокрилите птеродактили на умората да огласяват с
опияняващите си вопли мрачното пространство. Пътят е преоткрит без помощта на
логически пътепоказатели. С приближаването на конкретната цел местността се
лишава от нагънатия пейзаж за да приюти плоско, мръсно бяло, с оттенъци на жълто
- като костите на отдавна загинал горд с гордостта си хищник - езеро.
Жертвата поспира пред безпясъчния бряг на концентрацията и оглежда с
псевдоудивление автокърмещата се менажерия. Тук набират форма и значение
обитателите на преносния Смисъл, измамния силогизъм и неговата сестра близначка,
известна тъкмо заради своята граничеща към почти никога наличност, мечтата на
непросветените и лишените от вкус, точно толкова зле употребявана колкото и
злоупотребяваща, вечната модна дива – Симетрията. Простовата, изпълнена с
искрена енергия, достатъчна точно да извърви минираното поле на необходимостта,
последна надежда за оцеляване и възстановяване, зеленото превъплащение на
умиращия разум, тя се насочи към леко потреперващата от безветрието
химическо-органична субстанция и с грациозен скок почти се озова в епицентъра на
катаклизма, рушащ материя, създаващ енергия. Вместо характерното "пльок" на
попаднало в ликидна среда неопределено тяло се случи избухването на прахообразна
гъба, която обгърна незащитената и попиваща кожа на интуитивния скачач.
Непосредствен втори скок, наподобяващ бледо силата на първия и значително
превъзхождащ третия и последен, последва предхождащия го и предхожда края.
Разяждащата сила на креативната отрова размива ярко-свежата зеленина до вялите
предсмъртни конвулсии на безцветното, добавяйки още един труп в недокоснатата
гробница на насилствено усмъртените заблудени рационалисти-преселници. На бързо
изгниващата наранена кожа, само за миг, се мерна смисъла, възкръснал за да служи
за душа на следващия неуспешен опит: "Прибери се в къщи". А нова струя
жълто-бяла киселина се вля от нищото за да поддържа неправилното изпълнение на
правилния процес. Успех.