Feb 15, 2006, 11:47 PM

Пристанище 

  Essays
1904 1 4
2 мин reading
Живота на човек е като море..море от радост и тревога , море от щастие и болка , море от истини и лъжи , море в което ако не можеш да плуваш ще се удавиш .. . Точно в това море човек среща много малки и големи островчета.. такива на които просто преспива , такива на които остава и за повече време .. но в целият си жиовт , той търси , търси своето пристанище , пристанището на което да остане .. пристанището което да бъде неговата сигорност , неговата надежда... неговата любов.Да намериш истинската любов е все едно да намериш четирилистната детелина ... сред милионите трилистни .. да видиш единственото цвете на огромната поляна .. да намериш своето малко пристанище в огромното море. Морето е ту бурно , ту спокойно .. и ако ти не можеш да плаваш.. течението .. те носи... на някъде без ясна посока..без цел .. без надежда ..и когато най-накрая морето се успокои ти си толкова далеч , че надали някога ще можеш да откриеш своето бленувано и мечтано пристанищве...
  И така .. един самозван капитан пътуащ сам съмичък на своя кораб наречен "мечта" плувайки съвсем без посока в търсене на и в реализиране на големите надежди , съвсем случайно воден от течението и от вятъра попадна .. и той най-накрай попадна на едно .. пристанище.. малко , скромно .. познатао на много малко хора.. и на много малко истински моряци ..но капитанът беше твърде самозван ... и твърде решен да намери своята голяма мечта... и го подмина.. не му обърна внимание .. дори непренущува там.. просто продължи... но в море като това , дори и малките пристанища имат чувства , имат надежди , обичат.. капитана беше много коравосърдечен , суров и студен човек ..той не знаеше да обича, не чувстваше нужда от любов , от топлина , от близост.. той търсеше своят голям остров на съкровищата , търсеше нещо голямо , дори нещо огромно .. но в живота не големите неща са истински красиви.. всеки вижда тях .. но никой не обръща внимание на малките и незабележим неща ..капитана се загуби в търсене на своето огромно щастие .. огромното море го погълна .. и той остана сам .. Не спеше , а когато уморен потъваше в своят сън .. сънуваше кошмари , когато кошмарите не идваха , когато не го тормозеха ,сънуваше о нова малко пристанище което бе видял преди много много време ....и тогава по лицето му изгряваше усмивка ... . Едн ден той каза.. "това е ... това е моето голямо съкровище .. това е моето богатство ..това е което искам .., но как да се върна ...как когато толкова безмилостно го отминах , как когато ... как.." В мъжките и студени някога очи на капитана се появиха малки бляскави кристалчета..., той плачеше , плачеше за първи път.. чувстваше се безпомощен , безнадежден , чувстваше се сам... .Кошмарите почнаха отново , безпосочното плаване в търсене на малко скромно и китно пристанище изглеждаше безкрайно...Съвсем отчаян и обезнадежден .. един , пореден студен и тъмен ден ... както всичките досега.. той видея.. видя това което търсеше .. своето пристанище.. своята надежда, своята любов..... Но дали .. то щеше да бъде готово да го приеме отново... само времето щеше да покаже .... само то ...


© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво на творчеството ти!!!
  • Ами...Ако можеш да готвиш.... те взимам за мъж! Какво повече може да искаш! Белот игра страхотно, пише красиви и истински неща....
    По темата сега! Доста неща, мога да подкрепя с два карака и две ръце! И ако мнението ти за живота и за нещата писани тук, не са се променили коренно! АКо поне някой от тези неща са валидни за теб и днес! И не си променил възгледите си напълно.... То евалата за добре написаната работа! Това е живота... Успех!
  • Адриане шапка ти свалям ! пишеш страхотно ... простичко и ясно, но стигаш надълбоко ... както се казва прочетох те на един дъх и останах безкрайно очарована имаш много да учиш,но безпорно в тебе зрънцето е започнало да расте с огромно удоволствие ти писах няколко 6-тици ... дерзай и успех
  • Страхотно ееее , наистина страшно много ми хареса
Random works
: ??:??