Вечност... колко внушително звучи тази дума. Странно е как някои вярват в нея безрезервно, а пък други твърдят, че животът е единствено тук и сега. Замислим ли се върху контраста, веднага би ни станало ясно къде е ключът за разрешаване на противоречието.
Понятието "вечност" не е способно да се вмести в човешкия разум. Или е твърде сложно за този етап на равитието ни като интелектуални същества, или не съществува и просто не си заслужава да се затормозяваме със значението му.
За някои е страшно. За други - скучно. Трети дори не се замислят. Наистина необичайно е как можем да сме съсредоточени само върху настоящия момент, тъй като това било свидетелство за пълноценност. Кастанеда обаче съумя да представи нещата в съвсем различна светлина. Нито е с вярващите, нито с неверниците. Възниква една трета теория, шокираща и без това обърканото човечество - тази за оцеляването на неопределена частица от нас, съзнание, идващо отникъде, отделящо се по време на умиране.
На всеки малко или много са и ...