Сякаш беше вчера, когато с теб кръстосвахме прашните улици на стария ни квартал, когато чистосърдечните усмивки не слизаха и за миг от щастливите ни лица, а кръвта ни кипеше буйна като вино. Гребяхме с препълнени шепи от живота и от младостта, мислехме, че изворът им е бездънен. Обмисляхме своите планове и заедно посрещахме всичко. Споделяхме тайните и копнежите си една на друга и винаги намирахме разбиране в милия приятелски поглед. Тръгнахме заедно, ръка за ръка, по дългата, криволичеща, осеяна с неизвестности улица на разноликия живот. Заедно преживяхме и трудности и радости, никога не се деляхме и затова бяхме силни, защото никога не се предавахме!Живяхме една за друга, за да се крепим взаимно и да оцелеем заедно до финала на нашите пътища.
Животът ми обаче се промени коренно и раздели пътищата ни...Аз заминах надалече в един различен свят, конструиран от празни илюзии и лъжи. Сега се чудя как можах да пренебрегна чувствата си!Сгреших...знам и вечно ще нося тежкия кръст на емигранта.
Но искам все пак да знаеш, че каквото и да става ти завинаги оставаш в изстрадалата ми, прокълната от съдбата душа. Искам да ти кажа, че, дори и на Плутон да се намирам, духът ми винаги ще бъде с теб. Щом изпаднеш в нужда, погледни нагоре към небето и виж звездите, ще си спомниш за последната ни вечер заедно, когато дарихме на светлите небесни тела нашите млади и неопитни имена и ще усетиш тъжната песен на сърцето ми и ще се увериш, че то вечно ще е с теб, независимо от принудената ни физическа раздяла.
Заедно се родихме, заедно порастнаххме и заедно ще умрем, дори и свръхспособна сила не е достатъчно могъща за да разруши вечното ни упорито приятелство. Вечно ще те нося в себе си! Обичам те и до последния си дъх, приятелко!...
пп.: За наи-добрите ми,единствени и истински приятелки-Валя,Дора,Стефка и Мартина.ОБИЧАМ ВИ!
© Теодора Дамянова All rights reserved.