Умиращия ден караше малката да потръпва. Умората я застигаше, както и поредна доза кошмари изтръпваха от нетърпение да излезнат наяве в съня й. отчаянието я бе довело, толкова навътре в една лъжа, и до такава степен бе свикнала с кошмарите и с преследването на казаните лъжи, че спеше почти спокойно. Какво отличаваше нея от останалите и какво я правеше различна, се питаше всеки един от минувачите през живота й, но никой така и не откри какво всъщност притежава тя, че да може да обича!
Малката имаше нещо, което другите никога нямаше да притежават - истинска история. Дори понякога прекалено истинска, че чак кървеше, но това никога не я спря, не и до днес. Никога нямаше да забрави стореното от друг върху нея, но никога нямаше да стори нещо подобно на друг. Научи се да изучава хората, бяха пионки в игра на нещо велико, по-велико от шах. Тя разбираше всичко, през своят поглед и имаше странната възможност и уникалната дарба да убеждава всеки един в нейната гледна точка.
Малката не обичаше зна ...