5 min reading
Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и все ми се струва, че са много. Поне тютюнът си го бива. Пролетта е хубаво време. Време в което ти се струва, че света не е чак толкова скапан. Сигурно е от слънцето, или знам ли... Като те понапече и се разведряваш. Мразя зимата. И като дете я мразех. Не искам да умра в зима. Зимата искам да живея. Някъде, където няма прозорци. Да има огън, дървата да пукат, а аз да пия вино до побъркване. И да не ми пука. Знам, че е опасно. Защото ще ми се пие цял ден. После и на другия, и на следващия, а зимата е дълга. Искам да живея в Португалия. Да, точно там искам да живея. Всъщност най искам да не живея. А просто да поспя дълго. Много дълго. Да спя толкова дълго, че като се пробудя, този зъл свят да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up