Античната трягедия "Прикования Прометей" е написана от Есхил, наречен още в древността "баща на трагедията". Поетът изпреварва своето време , възплащавайки в образа на Прометей две вечни нравствени качества - готовността да помогне на хората и неговия непреклонен борчески дух.

     Прометей е един герой, чиято личност се е запазила и до днес. Есхил влага в неговия образ две важни начала - човеколюбието и бунтарството. Той изпреварва своето време, въплъщавайки тези вечни нравствени качества в образа на своя герой.

     Прометей, прикован заради желанието си да помогне на хората, не се подчинява на Зевсовата власт. Той е решил да възтанови разрушената от Зевс справедливост, който не му се отблагодарява за неговата помощ, а му се отплаща с ужасни наказания. Едиствен Прометей се противопостави на жестокото Зевсово решение - да изтреби човешкия род, за да създаде ново поколение. Титанът се жертва, за да защити бедните безпомощни смъртни. Единствен той проявява милост към хората, а за отплата на среща никаква милост и виси безжалостно разбит. Прометей е решил да се бори за доброто бъдеще на обществото, едно начало, с което Есхил изпреварва своето време, разкривайки една вечна истина. Доброволното отричане на титана в името на човечеството не му позволява да отстъпи пред молбите и съветите на другите божества. Смирени и подчинени на Зевсовата мощ, те съветват Прометей да отстъпи пред всевластния бог и да си промени характера при властването на други сили. Титана е непреклонен, той защитава друга позиция, противоположна на угодничеството. Неговият бунтарски нрав не му позволява да застане пред Зевс, треперейки като жена с ръце, протегнати напред. Той не желае да се поклони пред Зевс като беззащитен, без права, покорен на неговата мощ. Сравнението с жена , която през древността не е била личност, нямала е право на мнение и е била подчинена на по-силния, засилва борческия характер на Прометей. Той не приема съветите на Оксан и Хермес, които са слуги, ратаи, подчинени на Зевсовата власт. Макар, че страданието на Прометей е стигнало до връхната си точка и е сравнено с големината на ефирно пространство, титанът не скланя глава.

     Есхил изгражда образа на своя герой, съчетавайки човеколюбието и непреклонния му бунтарски дух - две вечни нравствени качества, запазили смисала на трагедията през вековете.