Sep 6, 2008, 12:32 PM

Прощъпалник или Седемте стъпки към вечното щастие 

  Essays » Others
1878 0 4
1 мин reading
Прощъпалник или Седемте стъпки към вечното щастие

( Четиво за души, обичащи Светлината )

http://www.vbox7.com/play:e34edd84

  Всеки е наблюдавал как малкото дете се учи да ходи. Прави няколко стъпки и пада, после отново тръгва и така, докато успее да се задържи в изправено положение. Това се елементи от физическото битие на всеки човек, но същият процес се повтаря и в духовния живот.
 Ние трябва да се научим да бъдем щастливи, защото само тогава душата ни ще бъде спокойна и ще ни осигури възможност да се радваме на живота и да живеем пълноценно. От щастието ни делят само седем стъпки. Когато се изгубим сред хаоса на илюзорния свят и чувстваме, че душата ни се лута без посока, тези стъпки са ни още по-необходими. Никак не е сложно да се направят те, необходимо е само по-силно желание и търпение. Да извървим тези стъпки сега заедно, бавно и внимателно:

 Нищо на този свят не заслужава нашата тъга, но всяко нещо е основание, за да изпитаме обич.

 Да обичаме живота и хората, защото само те му придават смисъл. Ние имаме щастието да го живеем едновременно с точно определена част от човечеството.

 Щастие е, че ни има тук и сега. Да уважаваме този факт, защото не всеки зародиш вижда белия свят.

 Щастие е, че можем да дадем живот на друг човешки живот. Да се стремим към това и да го направим. По този начин ще изпълним дълга си пред Създателя.

 Приятелството е най-ценното богатство в този живот. Ние не сме сами тук. Да му бъдем верни до последния си дъх.

 Любовта е щастие и щастието да обичаш е любов.

 Родени сме, за да бъдем щастливи, а не да страдаме. Да не забравяме никога това и да го споделим с другите хора.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да,хареса ми.Поздрави!
  • Благодаря и ви желая много щастие!
    Валка, искам да ти отговоря защо страдаме. Тези седем стъпки не трябва да са само наши мисли, а и наши реални стъпки в живота. Душата ни има своите посоки - едната е напред, а другата назад. Напред е радостта, назад е страданието! Трябва да се върви само напред и тогава ще страдаме все по-малко! Поздрави!
  • Този страхотен прощапулник! Комплименти Васко!
  • Чета сякаш мои мисли.Но се питам и още нещо:зощо страдаме,въпреки,че даряваме любов,обич и приятелство?Чии грехове изкупваме?Става въпрос,не само за любовно страдание,а изобщо за страданието.Знам,и съм го изпитала,че след страданието има и щастиерне. Но то(щастието)е много кратко.
    Всъщност,исках да ти изкажа моето възхищение от творчеството ти.
    Поздрави!
Random works
: ??:??